Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колеги на Мария Цънцарова разкриха шокираща лична тайна, която крие от две години
  • Новини

Колеги на Мария Цънцарова разкриха шокираща лична тайна, която крие от две години

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
sfdhdfhweqweqw.png

Мария Цънцарова се е развела с мъжа си Симо Голев. Журналистката от Би Ти Ви и бащата на двете й деца не са заедно от близо 2 години, издават нейни колеги.

Тогава са се появили първите проблеми в брака им, които с времето се задълбочили се е стигнало до разлъка.

След като куп клюкарски сайтове известиха миналата седмица за раздялата им, Цънцарова потвърди пикантната вест. „Да, не сме заедно с мъжа ми! Не смятам да коментирам личния си живот”, лаконична е топрепортерката на Би Ти Ви.

Мария се омъжи за Симо Голев през 2014 г. в обредния дом в град Карлово. Сватбата се състоя в църквата „Света Богородица”, а партито бе в ресторант „Ловен парк”. Журналистката и ученическата ѝ любов започват връзката си още в гимназията. На 30-ия си рожден ден той ѝ предлага да стане негова съпруга. Коленичил с диамантен пръстен в ръка, я моли да се омъжи за него, а тя, сияеща от щастие, казва „да”.

През 2017 година се роди синът им Георги, а малкият Костадин – 2 години по-късно. Цънцapoвa работи дори когато бе в напреднала бременност. Тя си позволи само по една година отпуск по майчинство от страх да не бъде изместена от колежки в телевизията. Още тогава отношенията с половинката ѝ се изострили – Симо бил на мнение, че Мария трябва да остане по-задълго в дома им, а не да прави кариера.

От известно време насам Цънцарова е махнала венчалната си халка и годежния си пръстен, които преди не сваляше. Русата амбиция повече от 6 години не се е появявала публично със съпруга си Симо. Още миналата година плъзнаха слухове, че връзката им била обтегната до краен предел, но така и не се потвърдиха. Острието на Би Ти Ви се е фокусирала изцяло върху работата си за сметка на личния живот и най-вероятно работата на Цънцарова е причината за развода. С драмите в брака ѝ били запознати шепа нейни близки, а Мария нямала намерение да прави раздялата си публично достояние. Към днешна дата бившето семейство Голеви не се следва в социалните мрежи, установи „Уикенд”. Не е ясно как двамата са си поделили грижите за двамата си синове, които най-вероятно се отглеждат от дребната журналистка. Децата често са при бащата в почивните дни.

„Мария е много амбициозна и обича да работи. Не се прибира вкъщи и това няма как да не се отрази на брака й. Никой мъж не обича жена му да се прибира по нощите и само за сън. Най-вероятно работохолизмът й е причината за развода. За нея реализацията в професията е водеща” – коментираха пред „Уикенд” колеги на блондинката.

Симо винаги е странял от публичност и за него се знае само, че се занимава с частен бизнес в сферата на компютърните технологии. Той е собственик на фирма, която предлага разработка на уебсайтове, софтуери и други сходни услуги. Компанията върви нагоре години наред. В последните години обаче печалбите ѝ не били особено задоволителни.

Според запознати, Симо доста се дразнел, когато го представяли като „мъжа на Мария Цънцарова” и винаги уточнявал, че има собствена кариера. Възможно е огромната популярност на журналистката, както и непрекъснатите отсъствия от дома ѝ заради професионалните ангажименти, също да са повлияли на общия им път.

В момента Мария е сама и няма мъж до себе си. Журналистката не искала да се впуска в нова връзка. Не е ясно обаче каква е ситуацията при доскорошния ѝ съпруг – според някои от известно време той живеел с друга жена, по-млада от него.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огнен ад в Бургаско. Стихията е неконтролируема
Next: Внимание! Морето е истински кошмар, трябва да се внимава!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.