Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коледничето пуска пъпка след пъпка, ако му приложите тези хитри хватки – даже да не е цъфтяло с години, става като за изложба
  • Новини

Коледничето пуска пъпка след пъпка, ако му приложите тези хитри хватки – даже да не е цъфтяло с години, става като за изложба

Иван Димитров Пешев януари 11, 2024
sdfvdfcsacsadas.png

Коледничето е красиво растение, което е много популярно в домакинствата и при правилна грижа може да бъде перфектна украса на интериора по време на празниците.

Името му е свързано с факта, че обикновено цъфти по Коледа или много късна есен. Често срещан проблем при много хора е, че докато е хубаво и здраво, не цъфти.

Днес от Скандални ще ви научим  как да се грижите за коледничето, така че да образува много цветове.

Няколко основни правила

Коледничето не понася чести движения, така че не трябва да го „безпокоите“, да го докосвате твърде много и да го местите по време на активен растеж.

Коледничето трябва да се постави на светло място, но далеч от пряка слънчева светлина.

Поливайте го обилно и ще видите, че след време ще се събуди и ще цъфне.

Когато започне да цъфти, преместете цветето на по-хладно място до края на март, когато започва вегетационният му период.

След този период трябва да се постави на обичайното си място.

Трикове как да накарате коледничето да цъфти

 

1. Зелен чай

Ако искате коледничето да цъфне за вас възможно най-скоро, подхранете го със зелен чай.

Всичко, което трябва да направите, е да сварите зелен чай (не от пакетче) и след като сте го запарили, вземете напоената с вода билкова суха смес и я сложете в саксията на коледничето.

След това го полейте със сварения и охладен зелен чай.

 

2. Студена и топла вода

Първо поставете саксията с коледничето в съд с обикновена студена вода.

Оставете да престои около 60 минути, докато поеме достатъчно вода и след това го полейте с вода от душа, която да е с температура приблизително +50°C или до максимум +60°C.  Не е нужно да се притеснявате, че ще увреди по някакъв начин корените, защото благодарение на предишното студено поливане нищо няма да им се случи.

Оставете саксията в съда, за да оставите излишната вода да се отцеди, след това изсушете отвън и поставете растението на мястото му.

Такова специално поливане ще помогне на растението да се събуди и да се настрои за цъфтеж.

3. Аспирин

 

Поставете таблетка аспирин върху лъжица. С втора лъжица я стрийте добре.  Пригответе престояла вода със стайна температура. Сега изсипете праха в съд, в който сте изсипали един литър хладка вода (стайна температура).

Оставете да се разтвори напълно.

Пръскайте коледничетата на всеки 2 дни с този разтвор. Ще видите, че дори растения, които не са цъфтели дълго време, ще започнат да образуват пъпки.

 

Не забравяйте, че разтворът трябва да се разклаща добре преди всяка употреба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите вечерта на 11-ти януари
Next: Светлана Гущерова вика полиция: Страхувам се за живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.