Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колите на депутатите: Бойко Рашков подкара Тесла за 105 бона, Стою Стоев си взе Мерцедес за без пари
  • Новини

Колите на депутатите: Бойко Рашков подкара Тесла за 105 бона, Стою Стоев си взе Мерцедес за без пари

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
qwgqwgsgeee.png

Според подадените имуществени декларации, които са най-актуални към датата на публикуване на материала, депутатът с най-скъпо превозно средство е Гюнай Хюсмен (ГЕРБ-СДС), който заедно със съпругата си притежава 4 автомобила. Най-скъпият от тях е Мерцедес S 580 4Матик, придобит през 2021 г. за 319 300 лв. Другият им автомобил от същата марка е модел “GLB200d” за 90 000 лева и го притежават от 2020 г.

Бившият областен управител на Разград и съпругата му пазят също така “Волво-С90” за 11 760 лв. и “Тойота” за 1100 лв. Явно са се разделили с декларирания от тях допреди година “Мерцедес”, купен през 2014-та за 250 000 лева.

Какво карат депутатите

Народният представител от коалиция ГЕРБ-СДС Рая Назарян е горд притежател на “Мерцедес” от 2022 г. за сумата от 167 756 лв., сочи данни от имуществената ѝ декларация.

Внезапно напусналият Народното събрание скулптор Вежди Рашидов и съпругата му от 2022 г. притежават “БМВ 545 Е ХДРАЙВ” за 161 000 и “Мерцедес С 200 4МАТИК” за 102 500 лв. От 2016-та те имат “Ланд Ровер Дискавъри Спорт” за 30 000 лв.

Бившият регионален министър Гроздан Караджов, сега депутат от “Има такъв народ”, е собственик на “Mercedes EQC” за 150 301 лв., придобит през 2021 г., а съпругата му е с “Mercedes GLE” за 170 000 лв. от 2019. Те са притежават още “Мерцедес B Clasa” за 30 000 лв. и на стари “Опел Астра” и “Фолксваген”.

Сред собствениците на скъпи коли се нарежда депутатът Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС) с “Ауди Q7” за 143 400 лв. (отново съсобственост със съпругата му), придобит през 2022 г. Сред притежанията му са и единствената декларирана яхта. В предходната му декларация фигурираше и джет, който е отписан.

Сред декларираните моторни превозни средства в този парламент, впечатление правят самолетите на депутата Стоян Георгиев от “ПП-ДБ” от Силистра. Той е пилот и на съпругата му се води фирма за селскостопанска авиация. В декларацията си той е посочил 2 персонални самолета “Чесна” и още шест фирмени с различни марки.

Александър Симидчиев от ПП-ДБ и съпругата му са собственици на “Мерцедес ГЛЦ-300е” за 126 000 лв., купен през 2021 г. Симидчиев е един от известните лекари в България.

Бившият вътрешен министър от правителството на Кирил Петков Бойко Рашков е с модерно возило. Тази година той е придобил “Тесла” за 105 000 лв. Има също “Нисан Патрол” и БМВ по брачен договор.

Най-евтиното возило е декларирал депутатът Ангел Георгиев от “Възраждане”, който е купил БМВ за едва 100 лв.

Безспорно обаче има кой да го бие – “Мерцедесът” на Стою Стоев (ПП-ДБ) – председател на правната комисия в парламента, който е придобит миналата година без пари. “Тойота”-та на Христина Георгиева (ГЕРБ-СДС) от м. г. е на същата “цена”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Четири наследнички делят богатството на Алексей Петров
Next: Драматичен финал за Нургюл Салимова в битката за Световната купа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.