Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колите на хората Царево са в морето, цяло село е под вода
  • Новини

Колите на хората Царево са в морето, цяло село е под вода

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
adasdqgfsgsd.png

Жителите на Царево се евакуират със сирени.

В няколко хотела на къмпинг „Нестинарка” първите етажи са залети. Водата на къмпинг „Арапя” е около два метра.

От МВР съобщиха за Нова тв, че текат спасителни операции за хора в опасност. Има отнесени автомобили в морето.

„В рамките на няколко часа са паднали обилни валежи, най-вече в района на Царево. Имаме съобщения за прелели реки. Хора са затруднени в придвижването си, предвид високите води. Кметът на Община Царево обяви бедствено положение. Заседава щаб, който да прецени за необходимите мерки. Насочени са допълнителни сили и средства на полицията, Жандармерията, „Гранична полиция”, както и на пожарната”, обясни директорът на ГДПБЗН Александър Джартов.

Разпоредена е евакуация на хората от засегнатите от наводненията райони.

За днес от НИМХ обявиха оранжев код за силни валежи и вятър в област Бургас. Очакват се и гръмотевични бури. Явленията ще са интензивни, има условия за градушки. Прогнозата е за силен североизточен вятър със скорост 14-19 m/s, пориви до 22 m/s.

Ситуацията в Царево е изключително тежка. Повече от 10 часа дъждът не е спирал. С изключително висок интензитет, каза в ефира на bTV кметът на Царево Георги Лапчев.

„Абсолютно всички дерета преляха, всички реки са излезли от коритата си. Има много мостове, които са отнесени. Има село, което се намира вече почти под вода. Става въпрос за село Кости, което се намира във вътрешността на Странджа. Река Велека там прелива“, каза той.

Има прекъснати мостове в Царево, както и преди и след село Варвара. Транспортната схема е напълно блокирана.

Кметът на Царево призова всички хора, които са решили да правят опити да се евакуират, да не го правят.

„Евакуация се налага само там, където ние от Кризисния щаб решим. В противен случай това създава огромни затруднения“, обясни Лапчев.

Той призова още да не се изпада в истерия.

Заради наводнения и интензивни валежи в Община Царево е обявено бедствено положение. Чрез включване на предупредителните сирени към населението се отправя призив за евакуация на по-високи места, които не могат да бъдат засегнати от прииждащи води.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев отговори на най-задавания въпрос за лятото и трябва ли да забравим за морето
Next: Кметът на Царево: Най-силният дъжд тепърва предстои, моля ви, направете това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.