Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко богат е Путин: Стотици милиарди, придобити чрез страха на хората
  • Новини

Колко богат е Путин: Стотици милиарди, придобити чрез страха на хората

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
miliairpdutin.jpg

Колко богат е Владимир Путин? Според някои преценки натрупаното от него състояние се равнява на невероятната сума от 200 милиарда долара.

Ето какво се знае и какво се предполага за богатството на руския президент, пише „Дойче веле“. Владимир Путин притежава апартамент от 77 квадратни метра и гараж с размер 18 квадратни метра – така пишеше в избирателните листи преди президентския вот в Русия през 2018.

Заплатата му тогава е възлизала на 140 000 щатски долара, от които той явно е спестил и за един-два автомобила.

Този твърде скромен финансов профил на Путин предизвиква редица съмнения. Както пише германският информационен портал T-Online, в момента Путин взима 284 000 евро като президент на Русия, но според многобройни различни оценки тези пари всъщност са капка в морето.

„Той сигурно ги дава като бакшиш на шофьорите, които го возят до вилата му на 24 километра от центъра на Москва“, пише изданието. Акции в енергийни концерни, недвижими имоти, произведения на изкуството, скъпоценности – това е само част от списъка с предполагаемите богатства на кремълския автократ.

200 милиарда долара? Същия профил описва и финансистът Бил Браудър, чиято фирма Hermitage Capital в известен период от време беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия.

На едно изслушване в американския Сенат през 2017 година отличният познавач на Русия Браудър каза, че богатството на Путин възлиза на 200 милиарда долара. И все пак: много трудно си остава да се прецени колко и какво точно притежава Путин.

Редица наблюдатели твърдят, че той гледа на всички богатства в Русия и на имуществото на олигарсите като на финансова маса, към която може да посегне всеки момент.

Освен това, твърдят наблюдателите, той е създал такава система на корупция и обръчи от посредници, че към собствения му джоб могат да текат все повече богатства. Тесен кръг от доверени лица, които Путин познава още годините в КГБ, служат на президента като „хора портфейли“ – те могат да му осигурят каквото, колкото и когато пожелае.

Браудър описва подробно специалната стратегия на Путин, чрез която той натрупва милиарди, използвайки „сламени хора“. Според списание „Fortune“, пред Сената Браудър е разказал какво се е случило, след като опонентът на Путин, олигархът Михаил Ходорковски, беше осъден и вкаран в затвора.

Тогава подплашените други олигарси се наредили на опашка пред Путин с въпроса какво могат да направят, за да не бъдат и те обявени за „държавни врагове“. Отговорът на Путин гласял: „50 процента“.Браудър твърди, че тези 50% от всяко богатство Путин иска лично за себе си. Германският „Вестдойче Алгемайне Цайтунг“ припомня, че обвиненията за корупция срещу Путин датират още от времето, когато Путин е бил председател на Комисията за външна търговия в Санкт Петербург.

През 1992 година разследване установява, че Путин и неговият заместник са продали в чужбина суровини на обща стойност 100 милиона долара, срещу които градът е трябвало да получи хранителни продукти, тъй като по онова време в Петербург има остър недостиг на храни. Но тези хранителни продукти така и не пристигат.

Списание „Шпигел“ припомня на свой ред, че руският президент няма нужда нито от спестовна книжка, нито от финансов съветник, защото сам си взима всичко, което му трябва. Според изданието Путин носи скъпи ръчни часовници, които могат да струват до 500 000 долара.

Но това са дреболии в сравнение с черноморския дворец за над 1 милиард долара, за който обществеността научи от подробното журналистическо разследване на групата около Алексей Навални. Според разследването на Алексей Навални разкошният дворцов комплекс край Черно море е построен специално за Владимир Путин.

Авторите на разследването твърдят, че комплексът е разположен на площ 39 пъти по-голяма от Монако и че струва 1,1 милиарда евро, като парите са осигурени от руски държавни фирми. Самият Путин твърди, че дворецът не принадлежи на него или на негови роднини.

Навални твърди, че дворецът е бил проектиран от италианско дизайнерско светило, като обзавеждането включва кресла в стил Луи XIV и трапезария за 500 000 долара.

Никой не се изненада, когато поредният олигарх се обяви за собственик на двореца. По една случайност този човек беше Аркадий Ротенберг, близък приятел и някогашен спаринг-партньор по джудо на президента Путин.

Остана открит обаче въпросът защо тогава един частен имот се охранява от държавните тайни служби ФСБ, а небето над него е обявено за зона, забранена за полети. Освен този дворец, на Путин се приписва и 82-метровата яхта „Graceful“, която само допреди няколко дни беше закотвена в Хамбург. Яхтата разполага с площадка за кацане на хеликоптери, с плувен басейн и с луксозни жилищни кабини, разположени на два етажа.

По някакво странно съвпадение само броени дни преди нахлуването на Путин в Украйна яхтата даде пълна пара и се отправи към руския Калининград.

Британският булеварден вестник „Sun“ твърди, че Путин разполага с още много превозни средства. Според изданието частният самолет на руския автократ, наричан още „Летящият Кремъл“, струвал 520 милиона долара и вътре бил тапициран със златно фолио. „Sun“ пише още, че Путин притежава няколко хеликоптера и близо 500 луксозни автомобила. Всичко това обаче трудно може да се докаже.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зеленски ликува! Какво става в Киев
Next: Русия фалира!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.