Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко букви има най-дългата дума в България
  • Новини

Колко букви има най-дългата дума в България

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2023
sfdghdfghrtyrtyfyfg.png

Българският език не е изключение от световната практика на създаване на дълги думи.

Със своите 39 букви, „непротивоконституционствувателствувайте“ заема върха като съдържа повече букви от самата азбука, която съдържа само 30. Според Българския тълковен речник това означава “не извършвайте действия против конституцията”. Думата е въведена през 1947 г., за да обслужва т.нар. Димитровска конституция и да представлява призив за уважение и спазване на конституцията.

Докато в други езици се създават думи просто за поставяне на рекорди, „непротивоконституционствувателствувайте“ има реално приложение в активния български език. Днес може и да ви звучи странно, но в миналото тази дума е имала голяма тежест. шокиран Забавни факти за световните рекорди Проучване на Euronews разкрива най-дългите думи в света, като класацията ни дава светлина за английския, уелски, датски, гръцки и турски език.

Ето и какви са те: Английски: Най-дългата дума на английски е “pneumonoultramicroscopicsilicovolcanoconiosis”, която съдържа 45 букви и е термин за вид белодробно заболяване. Думата е умишлено създадена с цел да бъде най-дългата дума на английски.

Датски: Датският език позволява струпване на няколко съгласни, което дава възможност за създаване на много дълги думи. Най-дългата от тях, която се използва в активния език е “Speciallægepraksisplanlægningsstabiliseringsperiode”. Състои се от 51 букви иозначава ”период от време, когато планирането в практиката на лекар специалист е стабилизирано.

Немски: Рекордът се държи думата “Grundstücksverkehrsgenehmigungszuständigkeitsübertragungsverordnung”, която означава „Наредба за прехвърляне на отговорност за разрешение за движение на недвижими имоти“ и има 67 букви. Гръцки: Най-дългата гръцка дума е “Lopadotemachoselachogaleokranioleipsanodrimhypotrimmatosilphioparaomelitokatakechymenokichlepikossyphophattoperisteralektryonoptekephalliokigklopeleiolagoiosiraiobaphetraganopterygon”.

Едва ли някога ще чуете някой да я изрича, по простата причина, че съдържа 173 букви. Значението на тази дума е измислено ястие, създадено от драматурга Аристофан в комедията “Женско народно събрание”. Турски: Първата позиция в турския език е “Muvaffakiyetsizleştiricileştiriveremeyebileceklerimizdenmişsinizcesinesiniz”, която има 75 букви и доста объркващо значение „като че ли сте едно от нещата, които не можем лесно да обезсилим“.

БОНУС: Най-известното село в Уелс Името на село в Уелс е от цели 58 букви, което я прави най-дългата дума във Великобритания. Наименоанието на село “Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch” не е дума, която да се използва в активния разговорен език, а е с цел да привлича повече туристи.

През 2002 г. селото влиза в книгата за рекордите на Гинес като населено място с най-дълго име в света. Българският език също има своя чар от дълги думи, като „непротивоконституционствувателствувайте“ остава уникален пример в световен контекст. Разнообразието в дължината на думите в различните езици предоставя забавление и любопитство за езиковите обичаи по света.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сблъсъци: Щурм на полицията пред стадиона, феновете бягат панически, хвърчат линейки
Next: Казват, че вратата, която изберете ще предскаже вашето бъдеще! Е моята беше супер точна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.