Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада
  • Новини

Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sfvdsfvdsfvsdsadasdascds.png

Броят на хората на Земята непрекъснато расте – това е научно доказан факт. Преди около 10 000 години на планетата е имало само няколко милиона души. В началото на XIX в. населението за първи път преминава границата от един милиард души. През 20-те години на миналия век станахме два милиарда, а през 2022 г. броят на хората на Земята надхвърли 8 милиарда.

В същото време площта на Земята не се променя и не става по-малка поради топенето на ледниците. А запасите от храна и питейна вода също не се увеличават съществено. Това поражда въпроса – след кой момент от нарастването на броя на хората на Земята може да се стигне до сериозни проблеми?

Изследователите отдавна търсят отговора. Само че това е една много трудна задача.
Броят на хората на Земята се увеличава, а планетата остава същата – изглежда, че пренаселеността е неизбежна
Как нараства населението на планетата

Както беше посочено в началото на статията, броят на хората на Земята за първи път е надхвърлил един милиард през XIX век. В средата на XX в. броят на хората на Земята е 2,5 милиарда, а в началото на XXI в. вече сме 6 милиарда души. Всяка година броят на хората на Земята нараства. През 2022 г. населението на Земята надхвърли 8 милиарда души и този брой се увеличава всеки ден.
Според изчисленията всеки ден на Земята се раждат около 400 000 бебета

Няма съмнение, че през следващите сто години на Земята ще има повече хора. Според прогнозите до 2050 г. населението може да достигне 9,7 милиарда души. А към 2100 г. на повърхността на нашата планета ще живеят 11 милиарда мъже и жени.
Защо броят на хората на Земята се увеличава

Броят на мъжете и жените на Земята непрекъснато нараства по няколко причини едновременно. На първо място, това се дължи на развитието на медицината. Благодарение на изобретяването на лекарства и нови технологии за лечение на смъртоносните болести все по-малко хора в света умират неочаквано. Второ, качеството на живот в света се подобрява – повечето хора имат достъп до храна и топли жилища, което увеличава раждаемостта.

Населението на света се увеличава най-вече благодарение на напредъка на медицината
Къде на Земята живеят най-много хора

Най-многолюдните страни са Китай и Индия с по 1,4 милиарда души население. Във всяка от тези страни живеят 18% от общия брой на хората на Земята. Смята се, че високата раждаемост в тези части на света до голяма степен се дължи на културните особености. Така например в продължение на много години в Индия се е смятало, че голямото семейство е показател за сила и просперитет.
Китай и Индия са най-гъсто населените места на Земята от много години насам

В бъдеще Африка може да се превърне в един от най-гъсто населените райони на Земята. В Африка вече се наблюдава увеличение на раждаемостта в сравнение с други големи региони на нашата планета. Прогнозите са, че до 2050 г. населението в Африка на юг от Сахара ще се удвои. Сред тези страни са Зимбабве, Мозамбик, Намибия и Ботсвана.
Колко максимум хора могат да живеят на Земята

Към днешна дата учените не могат да посочат точния брой на хората, които могат да живеят на Земята по едно и също време. Този брой зависи от това дали ще имаме достатъчно храна, вода, енергия, пространство и т.н. Ако човечеството ограничи потреблението, не разхищава храната и водата, разработи ефективни начини за производство на електроенергия и се научи да живее в ограничено пространство, на Земята ще могат да живеят повече хора. Ако обаче не се постигне значителен напредък в тези области, броят на хората на Земята ще бъде изключително ограничен.

При това бързо. На всичкото отгоре не бива да забравяме, че хората вече трябва да се научат как да не замърсяват околната среда. В противен случай човечеството дори може да изчезне поради глобалното затопляне и екологичните катастрофи.
Човечеството трябва да се постарае да намали консумацията на ресурси

Съществуват много изследвания, в които учените се опитват да разберат колко души могат да живеят на Земята. Те показват, че ако човечеството продължи да се разраства, нашата планета ще може да побере до 1,024 милиарда души.

Ако обаче поради изменението на климата и други фактори на Земята има по-малко храна, вода и други ресурси, планетата би могла да побере само 2 млрд. души. Много изследвания показват, че Земята може да издържа само 8 милиарда души без особени проблеми. А ние вече сме надхвърлили тази граница.
Ще има ли достатъчно място на Земята за всички хора

Най-голяма загриженост сред учените предизвиква възможността за бъдещ недостиг на ресурси. От гледна точка на площта на Земята все още има достатъчно място за хората. Най-удобните места са заети, но студените региони са рядко населени.

Освен това човечеството вече е напълно способно да създава изкуствени острови.

А също така човечеството се стреми към космоса и вероятно след няколко века хората ще могат да живеят на други планети. Но днес е твърде рано да се говори за такива перспективи, а и подобни разговори все още граничат с фантастиката.
В бъдеще на Земята може да има по-малко пространство заради наводненията и потъванията на градовете

Има и други м мнения. Според най-авнгардните математически модели, в които са заложени повечето съвременни тенденции и проблеми, човечеството може да изчезне съвсем скоро. Най-мрачнта прогноза на този модел е, че това ще стане към 2500 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатологът Матев смая с мразовита прогноза, не е истина каква зима сме имали
Next: Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.