Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко срички има думата ютия?
  • Новини

Колко срички има думата ютия?

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvfdghbfdgfjgfjghjhg.png

Отговорът на въпроса колко срички има думата ютия може да се окаже значим за вас, ако трябва да пренасяте думата. Вероятно помните от часовете по български език в ранните етапи на училищното обучение, че думите се пренасят на нов ред на срички. Ако е нужно да пренесете думата ютия, то това да знаете броя на сричките и кои точно са те, ще бъде от съществено значение за правилното пренасяне, за да не допуснете груба правописна грешка.

Това е една от ситуациите, в които колко срички има думата ютия е не просто въпрос, който ви връща в училище или цели проверка, както и повишаване на езиковата ви култура, а е от значение за правилния правопис. И така помните ли колко срички има думата ютия?

Пренасяне на думата ютия – възможно ли е?

Оказва се, че думата ютия не може да бъде пренасяна и причината за това не е, че тя е само една сричка. Напротив. Думата ютия се разделя на срички, но не се пренася – ако се налага пренасяне, тъй като не се побира на реда, то трябва да я пренесете цялата дума на новия ред. За щастие в ерата на компютърните технологии това става лесно – само с един клик на мишката може да свалите дума на новия ред, докато в онези години, в които пишехме на хартия, беше твърде неприятно в края на реда да попадне дума, неподлежаща на пренасяне.

Защо обаче думата ютия не може да се пренася, щом се дели на срички? Отговорът на тази загадка откриваме в официалния правописен речник от 2012 година – по правило буквата за съгласна (т) между буквите за две гласни (ю и и) се пренася с втората гласна. Това ще рече, че буквата ю трябва да остане сама на стария ред и да пренесете –тия, а по правило това да остане само една буква на реда е недопустимо.

Колко срички има думата ютия?

Научаването или припомнянето на факта, че думата ютия не се пренася, въпреки че се дели на срички, и защо точно не се допуска пренасянето ѝ помага за правописа и развитието на езиковата ни култура, но не отговаря на въпроса колко срички има думата ютия.

Броят на сричките е три – ю-ти-я, защото в българския език само гласните са сричкотворни. Тоест броят на сричките в една дума отговаря на броя на гласните звуци в нея, а я и ю в началото на думата и след гласна означават два звука – „й“ и „у“ – за „ю“ и „й“ и „а“ – за „я“. Така получаваме йутийа, при което гласните стават 3, поради което и сричките също са три. Наличието на три срички по никакъв начин обаче не означава, че можем за пренасяме думата, както вече обяснихме. Ако е членувана думата ютия – ютията, то тогава вече е възможно да пренесем по следния начин – ютия остава на стария ред, а на новия ред можем по правило да пренесем „та“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите на 25-ти януари
Next: Да не остане по-назад от Натали: И Никол се появи в ефир с интересно облекло

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.