Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко срички има думата ютия?
  • Новини

Колко срички има думата ютия?

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvfdghbfdgfjgfjghjhg.png

Отговорът на въпроса колко срички има думата ютия може да се окаже значим за вас, ако трябва да пренасяте думата. Вероятно помните от часовете по български език в ранните етапи на училищното обучение, че думите се пренасят на нов ред на срички. Ако е нужно да пренесете думата ютия, то това да знаете броя на сричките и кои точно са те, ще бъде от съществено значение за правилното пренасяне, за да не допуснете груба правописна грешка.

Това е една от ситуациите, в които колко срички има думата ютия е не просто въпрос, който ви връща в училище или цели проверка, както и повишаване на езиковата ви култура, а е от значение за правилния правопис. И така помните ли колко срички има думата ютия?

Пренасяне на думата ютия – възможно ли е?

Оказва се, че думата ютия не може да бъде пренасяна и причината за това не е, че тя е само една сричка. Напротив. Думата ютия се разделя на срички, но не се пренася – ако се налага пренасяне, тъй като не се побира на реда, то трябва да я пренесете цялата дума на новия ред. За щастие в ерата на компютърните технологии това става лесно – само с един клик на мишката може да свалите дума на новия ред, докато в онези години, в които пишехме на хартия, беше твърде неприятно в края на реда да попадне дума, неподлежаща на пренасяне.

Защо обаче думата ютия не може да се пренася, щом се дели на срички? Отговорът на тази загадка откриваме в официалния правописен речник от 2012 година – по правило буквата за съгласна (т) между буквите за две гласни (ю и и) се пренася с втората гласна. Това ще рече, че буквата ю трябва да остане сама на стария ред и да пренесете –тия, а по правило това да остане само една буква на реда е недопустимо.

Колко срички има думата ютия?

Научаването или припомнянето на факта, че думата ютия не се пренася, въпреки че се дели на срички, и защо точно не се допуска пренасянето ѝ помага за правописа и развитието на езиковата ни култура, но не отговаря на въпроса колко срички има думата ютия.

Броят на сричките е три – ю-ти-я, защото в българския език само гласните са сричкотворни. Тоест броят на сричките в една дума отговаря на броя на гласните звуци в нея, а я и ю в началото на думата и след гласна означават два звука – „й“ и „у“ – за „ю“ и „й“ и „а“ – за „я“. Така получаваме йутийа, при което гласните стават 3, поради което и сричките също са три. Наличието на три срички по никакъв начин обаче не означава, че можем за пренасяме думата, както вече обяснихме. Ако е членувана думата ютия – ютията, то тогава вече е възможно да пренесем по следния начин – ютия остава на стария ред, а на новия ред можем по правило да пренесем „та“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите на 25-ти януари
Next: Да не остане по-назад от Натали: И Никол се появи в ефир с интересно облекло

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.