Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Комбинацията от мед и ябълков оцет лекува куп болести
  • Новини

Комбинацията от мед и ябълков оцет лекува куп болести

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
ocoecoeooetet.jpg

Лечение с ябълков оцет и мед в народната медицина се прилага отдавна. Споделяме ви няколко рецепти.

Ябълковият оцет съдържа пектин, който премахва канцерогените от тялото.

Този прост и евтин продукт се използва активно за отслабване и поддържане на фигурата, понижаване на холестерола, укрепване на кръвоносните съдове и за силен имунитет.

Естественият ябълков оцет удължава живота, облекчава умората и утолява чувството на глад.

Не изпускай тези оферти:

Можете да си го направите сами.

Необходими продукти:

2 чаши ябълки, нарязани на парчета (можете да направите оцет само от корите и сърцевината, след като изядете плодовете – в същото количество)
2 супени лъжици захар
3 чаши филтрирана вода

Приготвяне:

Прехвърлете парчетата ябълки в стъклен буркан. Напълнете буркана с филтрирана вода.

Добавете захар и разклатете, докато се разтвори. Покрийте буркана с кърпа и ластик.

Оставете го на тъмно място за около 3-4 седмици.

Разбърквайте от време на време и се уверете, че парчетата ябълки са напълно потопени.

След 3-4 седмици извадете ябълките.

Оставете течността в буркана за още 3-4 седмици.

След това, оцетът е готов за употреба!

Ябълковият оцет е естествен антибиотик. В комбинация с мед лечебният ефект се удвоява. Съдържа много калий, ензими, аминокиселини и органични киселини.

При хронична умора и безсъние

Смесете 150 г мед и 2 супени лъжици ябълков оцет. Пийте 2 чаени лъжички от напитката преди лягане.

Артрит

Разтворете 10 мл ябълков оцет и 1 чаена лъжичка мед в 1 чаша вода при стайна температура.

Хипертония, мигрена, киселини

Смесете 1 чаена лъжичка оцет и 1 чаена лъжичка мед в чаша вода. Пийте 3 пъти на ден.

Сърдечни заболявания

Добавете 2 супени лъжици ябълков оцет и 2 чаени лъжички мед към 1 чаша гроздов сок. Приемайте 4 пъти на ден.

За мазна кожа

Смесете 1 супена лъжица мед, 1 чаена лъжичка сол и 1 чаена лъжичка ябълков оцет. Нанесете сместа върху лицето си и изплакнете с топла вода.

При целулит

Смесете мед и оцет в равни пропорции. Добавете брашно и малко зехтин. Нанесете получената маса върху проблемните зони. Оставете да действа 40 минути, изплакнете с топла вода и нанесете овлажняващ крем.

Профилактично

Пийте ябълков оцет с мед в продължение на 4 седмици, за предпочитане сутрин на празен стомах.

Смесете 2 чаени лъжички оцет и 1 чаена лъжичка мед в чаша топла вода.

За лечение с ябълков оцет и мед използвайте продукти от доказан източник!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки, който има пералня да прочете! Това няма да го дадат по никоя реклама, защото ще ти спести стотици левове, а не струва нищо!
Next: Извънредно! Линейки на мястото. Член на СИК почина след края на изборния ден

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.