Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Комунизмът отдавна си отиде, но ни остави тези 10 неща, които и до днес навяват спомени за времето на соца
  • Новини

Комунизмът отдавна си отиде, но ни остави тези 10 неща, които и до днес навяват спомени за времето на соца

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
scapvoaova.png

Да си припомним какво от онова време все още използваме
30 години след демократичните промени все още в домовете ни има вещи, които рядко използваме, както и сгради, чиято външност напомнят за духа на онова време.

 

Ето кои са 10-те неща, които най-често ни връщат в миналото. С тях не целим да възбуждаме носталгия към комунизма, а просто да си припомним какво от онова време все още използваме, пише webcafe.bg
1. Чушкопекът
Първият чушкопек е произведен в частен гараж във Велико Търново от инж. Николай Пиперков.

Той може да се използва за печене още на картофи, патладжани и каквото ни скимне. Уредът е бил един от най-ценните в миналото, като е изкупуван от щандовете буквално за минути.

Прототипът на чушкопека – една от основните емблеми на тоталитаризма, е създаден през 1974 г. При нормални условия, печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Заради огромното търсене на чушкопеци в страната и чужбина тогавашната власт легализирала уреда, който преди това се е произвеждал нелегално във Велико Търново.

2. Термометрите с живак
Почти няма семейство в България, което да не съхранява като реликва поне един живачен термометър за измерване на телесната температура. И когато новите термометри без живак, отговарящи на стандартите за безопасност на Европейския съюз сдадат багажа или изчезнат измежду възглавници, матраци и одеяла, термометърът с надпис „Сделано в СССР“ спасява положението.
Живачните термометри обаче не са съвсем безопасни, именно заради това са забранени. Проблемът възниква, когато се счупят и изпаренията от живака се вдишат. Но от един път нищо няма да ви стане.

Форумите са пълни с обяви за живачни термометри, които се продават и скъпо, поради причината, че хората вярват, че мерят по-точно от електронните термометри.

3. Чугунените радиатори
Днес радиаторите за отопление се правят предимно от алуминий и съдържащи алуминий сплави. Но най-разпространените отоплителни уреди по време на „соца“-а, особено в неговите първи години, бяха тежките чугунени радиатори.Освен че са по-тежки, чугунените радиатори оскъпяват отоплението в дома, те се нагряват по-бавно и по-бавно изстиват.
Въпреки всичко обаче, все още много домакинства ги предпочитат поради факта, че са практически „вечни“ и издържат повече от 50 години. Съвременните алуминиеви радиатори обикновено имат гаранция от около 10 години.

4. Панелните блокове
През комунизма масово се строят панелки, тъй като отделните едри панели просто се сглобяват чрез заварки и процесът е бърз. Наличието на сериозна жилищна криза тогава налага бързото построяване на цели панелни жилищни комплекси, особено в столицата София и големите градове като Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе и Стара Загора.
Днес в панелни жилища в България живеят близо 2 милиона души. Почти всички тези сгради са характерни с ниската си енергийна ефективност, което прави разходите за отопление доста по-големи за обитателите им, отколкото биха могли да бъдат в тухлена сграда.
Макар да сме свикнали толкова много с гледката на едропанелното строителство в нашите градове, което от поне 20 години не се прилага изобщо, то без съмнение е най-яркият архитектурен символ на така наречения „соц“.

5. Съветските хладилници
Съветските хладилници от едно време, макар и да са неикономични и шумни, все още се използват от много домакинства. Ако влезете в жилище на възрастно семейство – без значение в голямо или в малко населено място – голяма е вероятността да видите такъв уред. Причината тези хладилници да са толкова издръжливи е, че поддръжката им е лесна и са правени така, че да работят максимално дълго време.

6. Печките – „чудо“
И до днес в много български домове, особено в малките градове и селските райони, печката тип „чудо“ се използва за отопление.
В миналото това е била най-разпространената печка за огрев чрез дърва и въглища. Недостатъците са като при всяка печка – огънят понякога се пали трудно, а в помещението макар и малко, на моменти винаги има пушек.

7. Електрическа възглавница
И днес се продават електрически възглавници. Но почти няма домакинство в страната, което да няма такъв престижен електроуред от времето преди 1989 г. При болки в корема, кръста и врата, електрическата възглавница е незаменима.
Внимавайте обаче да няма някой оголен кабел, за да не ви хване ток. Изобщо с всеки стар електроуред човек е добре да внимава извънредно много.

8. Лимоновите резенки
Десертът-връх на социалистическата кулинария са лимоновите резенки. Ако никога не сте яли лимонови резенки, може да ги опитате и днес, има ги във всеки супермаркет. Лимоновите резенки са прекрасен вариант за подарък на дядо и баба за рождения ден.
9. Табелите „Образцов дом“

Табелите „Образцов дом“, останали от времето преди 1989 г., все още може да се забележат на фасадите на много къщи и или окачени на дворните порти. Макар и те на практика да не означават нищо днес, в миналото са били символ на престиж, защото са били поставяни само на наистина добре поддържани за времето си къщи. Някои ги използват и като майтапчийско украшение.

10. Холните секции

Масивните холни секции със скучен дизайн също са част от символите на „соц“-а, които често забелязваме и днес в много български домове, макар и тази епоха да я няма отдавна.

Липсата на стоки е принуждавала хората да съхраняват всякакви предмети, често и абсолютно ненужни. Затова тези секции за съхранение са били неизменна част от всеки хол.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина известният хирург д-р Александър Станишев
Next: Радев с удар! Ексшеф на ВМЗ-Сопот стана министър на икономиката. На Нинова й прилоша

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.