Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Комшийката ми е туркиня – когато ме покани на гости, веднага скачам! Знам какво ме чака: Патладжани по турски – оставят те без думи
  • Новини

Комшийката ми е туркиня – когато ме покани на гости, веднага скачам! Знам какво ме чака: Патладжани по турски – оставят те без думи

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
komasihaskhas.png

Турската кухня е известна в целия свят и всичко това, защото, противно на общоприетото схващане, не злоупотребява с подправки, а се опитва да запази вкуса на основната съставка в ястията. 

Днес сме ви приготвили истинска наслада – изумително вкусни патладжани по турски . Опитайте и непременно поканете приятелите си – ще останат доволни!

Продукти:

3 патладжана

Не изпускай тези оферти:

400 гр. говеждо месо

1 глава лук

2 домата

1 чаша доматен сок

1 чушка

2 скилидки чесън

сол на вкус

черен пипер на вкус

мента на вкус

1 връзка магданоз

риган на вкус

1 връзка зелен лук

2 с.л.

олио
Приготвяне:

Измийте патладжаните. След това ги нарежете на филийки, дебели колкото един пръст.патладжани по турски

Подправете със сол и оставете за 20 минути, така че да се отдели горчивият сок. 

След това измийте и подсушете патладжаните с хартиени кърпи.патладжани по турски
Ситно нарежете лука и добавете половината в каймата. 

Добавете сол и черен пипер.

След това пригответе соса. За тази цел, запържете останалия лук в тиган за около 3 минути.
Доматите, нарязани на 4 части, пуснете във вряща вода, след което извадете и ги обелете.

След това нарежете белените домати и чушката на кубчета. Добавете ги към лука в тигана и задушавайте около 7 минути. Прибавете доматения сок, сол, черен пипер и оставете да заври/

В соса добавете мента, риган, нарязан магданоз и гответе още 3 минути.патладжани по турски

Намажете тавичка или форма за печене с масло, след това подредете вътре филийките патладжан, като слагате между тях от каймата. Залейте всичко с приготвения сос.патладжани по турски
Пъхнете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 45 минути.

Щом извадите ястието от фурната, поръсете го със ситно нарязан пресен лук и чесън.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина легендарната водеща на БНТ Любинка Нягулова
Next: Големи пачки, луд късмет и много щастие за 4 зодии през 2023 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.