Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Константин потъна в скръб!
  • Без категория

Константин потъна в скръб!

Иван Димитров Пешев март 10, 2025
Screenshot_10

Фолкпевецът Константин е съкрушен от кончината на Митьо Пищова, която се случи навръх националния ни празник.

„Три дни бях на концерт и се прибрах тази нощ. Всички празници пропуснах – Баба Марта, Трети март. Много съжалявам, ако е истина. Нямам информация, но мир на душата му. Много обичахме да се гаврим с него и да се смеем“, споделя изпълнителят пред „България днес“.

Двамата стават големи приятели по време на участието си в първия сезон у нас на „ВИП брадър“ през 2006 г. Тогава Константин не само спечели първото място, но и другар за шегите си.

Двамата с Пищова не спираха да удивляват със закачки и номера, които скрояваха на съквартирантите си. След края на риалити шоуто Коцето записа парчето „Кой живее в гаража?“, като главен герой в текста и клипа стана Митьо и неговият „питон“:

„Номерът е ей сега да кажа, питона искаш ли да ти покажа? Питона, който гледам в гаража, домашният любимец там стои“.

Припомняме, че Митьо Пищова издъхна в столична болница на 69-годишна възраст навръх националния празник на 3 март, като според първоначална информация органите му масово са отказали да функционират, което е довело до фаталния край.

През последните месеци Димитър Маринов, както е истинското му име, живееше в хоспис и се придвижваше с проходилка. В последните години той имаше низ от здравословни проблеми.

В началото на декември 2020 г. шоуменът даде теле за курбан, след като мина изключително тежко през коронавируса. Година и половина по-рано се подхлъзна и нарани тежко три прешлена на гърба.

В Израел лекари му имплантират пластини с болтове в гръбнака, които да го придържат.

Преди това Митьо преживява два инфаркта, едва не му ампутираха крака заради гангрена, месеци наред бе лекуван във великотърновската болница, придвижваше се с проходилка вкъщи и успя да се пребори за живота си. А след това лежа в болница и заради кръвоизлив в дебелото черво.

Пълна промяна претърпя Пищова през изминалата година, сваляйки цели 90 кг. Любимецът на народа се смъкна от 162 на 72 кила. Последната визия на бохема от Арбанаси няма нищо общо с предишната. След няколко години болнична одисея и шестмесечна диета колоритният болярин се беше стопил, пише още изданието.

Continue Reading

Previous: Трагедия! Принц Фредерик почина на 22-годишна възраст
Next: РАЗТЪРСИ ГО ИЗ ОСНОВИ!! Жената на шеф Ангелов взриви с неочаквано разкритие! (ето какво заяви Наталия)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.