Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кореспондентът на bTV Десислава Минчева разказва за критична ситуация в София
  • Новини

Кореспондентът на bTV Десислава Минчева разказва за критична ситуация в София

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
bwqtqwtasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десислава Минчева, кореспондент на bTV за европейските институции, описва във фейсбук драматичната история как мъжът й бил на косъм от смъртта и след хиляди перипетии оцелява благодарение на перфектната организация и професионалисти в „Пирогов“.

Ето какво написа тя в социалната мрежа:

„Преди малко повече от 2 седмици преминах през едни ужасни 48 часа, в които на два пъти чух: „Състоянието е много тежко, операцията ще е трудна. Няма гаранция, но действаме веднага!“.

Най-напред ставаше въпрос за мъжа ми, вторият беше за кучето ми.

Разказвам само най-важното с огромното желание да съм полезна на някого, който рискува да мине по моя път и да вземе част от решенията, които аз трябваше да взема в момент на абсолютна паника.

Това е моят опит, субективното ми мнение е и категорично не желая да правя обобщения. Но пък дано съм полезна!

Грешка е да опитвате да превозите в София – но мисля, че е валидно за цяла България – човек във видимо критично състояние, без да е ясна причината за това, с такси! В моя случай шофьорът на таксито каза: „абсурд е да ви закарам до Пирогов (моя бел.: намирахме се на 2 км 400 м!), защото, ако този човек умре в колата, ще трябва да попълваме много протоколи.“

(Пак моя бел.: от няколко часа днес съм във Франция и веднага проверих: шофьорите на таксита задължително имат базови познания за животоспасяващи действия, както и могат да направят преценка дали да действат, за да спасят живот или да сигнализират незабавно на спешна момощ.)

В онзи критичен момент в София се молех на шофьора на такси да стигнем до което и да било спешно отделение. Той се съгласи единствено за ИСУЛ, на 270 м от мястото, на което бях взела таксито.

Не зная дали само в събота 29 юли е било така или в ИСУЛ по принцип си е така, но в нашия случай нямаше никаква преценка кой е спешен пациент и кой не е. Преди нас имаше „леко ухапване, което е можело да бъде по-лошо“ и случай с кърлеж. Лекарят в спешното отделение, чието име ще спестя, е хирург.

Шокирана бях, но отлично го чух да говори за кърлежите и за острия перитонит. Т.е. той е знаел, че мъжът ми е с остър перитонит (друг пациент във видимо чудесно състояние се оплакваше от кърлежите).

Вероятно е знаел и че животът на този с острия перитонит е въпрос на минути, както щях да разбера малко по-късно в „Пирогов“. Хирургът в ИСУЛ ни остави да чакаме линейка, за да ни закарат в друга болница, защото „хирургията в ИСУЛ е в ремонт“.

Пациентът с кърлежите си тръгна като разказа виц. Ние чакахме линейка 56 мин. С остър перитонит! Отлично знам каква е ситуацията в „Спешна помощ“ и какъв е броят на линейките в София.

Но скандалното за мен е, че никой (!) в ИСУЛ не ми каза, че има частни линейки. Впоследствие се оказа, че половината от хората около мен, също като мен не знаеха за частните линейки. Нямам никаква представа какво е качеството на услугата им, но може би могат да помогнат за спасяване на човешки животи. Може би е полезно да се знае…

Когато се появи линийка и направих възможното, за да не губим отново време, ни закараха до „Пирогов“ и тогава всичко изглеждаше различно. Желязна организация и незабавни животоспасяващи действия. Не зная дали в събота 29 юли попаднахме на хирурзи от световна класа или в „Пирогов“ по принцип си е така, но тези лекари действаха светкавично и спасиха човешки живот.

Завинаги оставате в сърцето ми и завинаги сте част от семейството ми, д-р Валентин Димитров, д-р Мартин Николов, д-р Деян Коруновски, д-р Мичев!

И точно, когато мъжът ми изглеждаше по-скоро спасен, малко по-късно чух абсолютно същата ужасяваща прогноза за състоянието на кучето ми. Все пак два перитонита за 48 часа…

Не зная дали е повсеместно, но нито един (!) човек с животно около мен не ми повярва, че в Централна ветертирана клиника са спасили кучето ми. Да, вярно е, дълго ще се възстановявам финансово, но ми спасиха кучето.

Разбирам напълно и прегръщам силно всички, които имат тежки спомени от тази клиника, но просто в моя случай лекарите бяха супер професионални. Цената е брутална, но кучето ми в момента спи върху мен и е супер.

С едно изключение на близък човек от миналото ми, който е работил в „Пирогов“ и не ми помогна, всички хора, които срещнах през последните ужасно тежки две седмици, бяха ултра професионалисти, безкрайно духовни и остават завинаги в живота ми.

И много важно: велико е да имам уникални колеги в bTV! Спасените животи дължа и на тях. Лукс е да имам пълната подкрепа и помощ на колегите ми.

Благодаря на всички, които ми помогнаха! Завинаги оставам признателна! Бъдете здрави! Имате обичта ми!

София, моят дом, моята крепост!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко пред съда: Уважавам бедните хора, но не търпя някой да ме прави на шматка. Имам чест
Next: Знам го от баба и винаги помага: Мощна рецепта за гъбички по ноктите, премахва ги само за броени дни

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.