Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината
  • Новини

Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

COVID-19 може сериозно да увреди очите

Коронавирусът може съществено да засегне очите. Съдовите болести на ретината като късен пост Коронавирус синдром зачестяват, сигнализира доктор Веселин Даскалов, който е един от най-хубавите български офталмолози. Оплакванията, свързани с очите, могат да се проявят директно след болестта, само че появяването им може да отнеме и месеци.

„ Имал съм към този момент няколко такива случаи на пациенти с тромбози. След снемане на анамнезата се оказва, че са преболедували ковид преди един, два или даже 6 месеца “, обясни шефът на Специализираната очна болница „ Пентаграм “.

Три са главните, съществени затруднения, които той е открил в практиката си. Едното е тромбоза на централната вена на ретината като разследване на микроемболизация, усилване на тромботичните процеси в дребните кръвоносни съдове или увреждана на съдовата стена на капилярите, породени от вируса SARS –CoV-2. Всичко това довежда до задръстване на централната вена на ретината или неин клон, което клинично се изявявя с утежняване или даже загуба на зрението

При инфаркт на зрителния нерв се запушват дребните кръвоносни съдове към изхода на зрителния нерв,, което предизвиква исхемична оптикопатия (инфаркт на зрителния нерв) – непълен или цялостен и може да докара до частична или практическа слепота.

„ Очната емболията – запушването на централната артерия на ретината пък е остро трагично положение, при което човек внезапно усеща, че пред очите му се спуска тъмна пелена “, споделя офталмологът. Първосигналната реакция на пациента е да намерения, че е колабирал. След 10 минути обаче той открива, че не е колабирал, а просто не вижда. Най-честата причина за очната емболия са ритъмните нарушавания на сърцето в резултат на ковид, а също и усилването на тромботичните процеси (увеличаване адхезията на тромбоцитите, или увреждането на съдовата стена). Тези микроемболи запушвайки централната артерия на ретината провокират инфаркт и надлежно хипоксия на ретината. „ Състоянието е извънредно незабавно и в случай че до 6-ия час не успеем да отпушим засегнатия кръвоносен съд, зрението се губи “, предизвестява доктор Даскалов.

Лекарите в Обединеното кралство, където Омикрон първо се популяризира всеобщо, сигнализират, че при тази вариация проблемите с очите могат да бъдат освен постковид синдром, само че и предиктор, че човек е притежател на болестта. В 11% от случаите, зачервяване на окото или развиване на конюнктивит е първият признак, надалеч преди човек да вдигне температура или да получи тресчица. Особено при млади, имунизирани хора, това може да остане и единственият признак, че са носители на вируса. „ Този факт може да помогне за ограничение на болестта. Ако в сегашната конюнктура някой към вас е със зачервено око, даже и нищо друго да му няма, имайте едно мислено “, предизвестява доктор Веселин Даскалов. И напомня, че още от началото на пандемията лекарите са с изключително внимание върху връзката сред ковид и очите. Един от първите експерти, които се пробваха да предупредят света за COVID-19, беше китайският офталмолог от Ухан Д-р Ли Ванлинг, който най-вероятно се е заразил от безсимптомен пациент с глаукома.

Continue Reading

Previous: Две жени откраднаха кола и поискаха откуп – КРИМИНАЛНО
Next: За тези, които са над 20 години, поне веднъж на

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.