Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината
  • Новини

Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

COVID-19 може сериозно да увреди очите

Коронавирусът може съществено да засегне очите. Съдовите болести на ретината като късен пост Коронавирус синдром зачестяват, сигнализира доктор Веселин Даскалов, който е един от най-хубавите български офталмолози. Оплакванията, свързани с очите, могат да се проявят директно след болестта, само че появяването им може да отнеме и месеци.

„ Имал съм към този момент няколко такива случаи на пациенти с тромбози. След снемане на анамнезата се оказва, че са преболедували ковид преди един, два или даже 6 месеца “, обясни шефът на Специализираната очна болница „ Пентаграм “.

Три са главните, съществени затруднения, които той е открил в практиката си. Едното е тромбоза на централната вена на ретината като разследване на микроемболизация, усилване на тромботичните процеси в дребните кръвоносни съдове или увреждана на съдовата стена на капилярите, породени от вируса SARS –CoV-2. Всичко това довежда до задръстване на централната вена на ретината или неин клон, което клинично се изявявя с утежняване или даже загуба на зрението

При инфаркт на зрителния нерв се запушват дребните кръвоносни съдове към изхода на зрителния нерв,, което предизвиква исхемична оптикопатия (инфаркт на зрителния нерв) – непълен или цялостен и може да докара до частична или практическа слепота.

„ Очната емболията – запушването на централната артерия на ретината пък е остро трагично положение, при което човек внезапно усеща, че пред очите му се спуска тъмна пелена “, споделя офталмологът. Първосигналната реакция на пациента е да намерения, че е колабирал. След 10 минути обаче той открива, че не е колабирал, а просто не вижда. Най-честата причина за очната емболия са ритъмните нарушавания на сърцето в резултат на ковид, а също и усилването на тромботичните процеси (увеличаване адхезията на тромбоцитите, или увреждането на съдовата стена). Тези микроемболи запушвайки централната артерия на ретината провокират инфаркт и надлежно хипоксия на ретината. „ Състоянието е извънредно незабавно и в случай че до 6-ия час не успеем да отпушим засегнатия кръвоносен съд, зрението се губи “, предизвестява доктор Даскалов.

Лекарите в Обединеното кралство, където Омикрон първо се популяризира всеобщо, сигнализират, че при тази вариация проблемите с очите могат да бъдат освен постковид синдром, само че и предиктор, че човек е притежател на болестта. В 11% от случаите, зачервяване на окото или развиване на конюнктивит е първият признак, надалеч преди човек да вдигне температура или да получи тресчица. Особено при млади, имунизирани хора, това може да остане и единственият признак, че са носители на вируса. „ Този факт може да помогне за ограничение на болестта. Ако в сегашната конюнктура някой към вас е със зачервено око, даже и нищо друго да му няма, имайте едно мислено “, предизвестява доктор Веселин Даскалов. И напомня, че още от началото на пандемията лекарите са с изключително внимание върху връзката сред ковид и очите. Един от първите експерти, които се пробваха да предупредят света за COVID-19, беше китайският офталмолог от Ухан Д-р Ли Ванлинг, който най-вероятно се е заразил от безсимптомен пациент с глаукома.

Continue Reading

Previous: Две жени откраднаха кола и поискаха откуп – КРИМИНАЛНО
Next: За тези, които са над 20 години, поне веднъж на

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.