Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София
  • Новини

Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fgdhgjgfjhgjhg.png

Пандемията подтикна хората да бъдат възможно най-близо до природата, поради което немалко столичани започнаха да търсят къща или апартамент със собствен двор в покрайнините на града.

Най-предпочитаните райони за живеене в къща с двор си остават Бояна, Драгалевци, Симеоново, в.з. Малинова долина, Горна баня, Бистрица, Панчарево и Лозен. В тези райони предложенията за къща стартират от 300 000 евро до имения за осемцифрени суми.

Това съобщи мениджърът продажби в Arco Real Estate Цветелин Иванов пред Pariteni.bg. По думите му, тенденцията показва, че най-предпочитани са т.нар. “южни райони”, макар и това понятие да става все по-обширно.

„Именно там обаче се забелязва най-голямо търсене на апартаменти и къщи тип “ново строителство”. Днес за “южен район” можем да определим тези от центъра на града до полите на Витоша, както и всички граничещи и близки до Южна тангента, от село Лозен и Панчарево, чак до Горна Баня и Овча Купел.

Някои от тези райони са подходящи за нискоетажно строителство на къщи и комплекси от къщи, а други са в по-силно урбанизирани зони, до главни пътни артерии, като бул. “Черни връх”, и са подходящи за високоетажни сгради с над 20 етажа и стотици жилищни единици в тях“, казва Иванов..

„Ако вземем предвид първото шестмесечие на 2023 година, сравнено със същия период за предходната година, забелязваме спад на броя реализирани сделки у нас.

Основна причина за това е промяната в поведението на купувачите, които вече проявяват повече търпение и търсят възможно най-добрата сделка за тях, дори и да се наложи да изчакат малко повече, преди да я сключат.

Само за сравнение, през 2022 година забелязвахме съвсем различно, дори по-истерично поведение сред купувачите, които, притеснени от инфлацията и ежедневното покачване на цените на имотите, искаха да влязат в сделка възможно най-бързо.

Днес ситуацията е по-различна, а на пазара се забелязва повече разум и не се търси покупка “на всяка цена”. Благодарение на това, в голям процент от случаите дори се стига до понижаване на исканата цена на имота в региона между 2 и 7 процента – нещо, което не се наблюдаваше като тенденция през 2022 година“, казва още мениджърът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков най-сетне направи това, което цяла България чакаше
Next: Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.