Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадинов: Ако Кирил Петков подаде оставка, Възраждане идва на власт
  • Новини

Костадинов: Ако Кирил Петков подаде оставка, Възраждане идва на власт

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
vuzuaranhanda.jpg

„Според Кирил Петков, ако подаде оставка, Възраждане идва на власт. За първи път сме на едно мнение с министър-председателя.“

Така Костадинов от „Възраждане“ коментира изтеклия запис от срещата на Кирил Петков с превозвачите.

Петков обяснява, че причината за рязкото поскъпване на горивата и енергийните услуги е свързано със стратегия на Русия, задействана още през август 2021 г.

като подготовка за войната.

„Това, което изглежда като отделни кризи, всъщност е една криза. Руската държава успя да я организира, така че когато има военни действия, европейските правителства да не могат да мръднат“, казва той, предаде Булевард България.

След като чува ултиматума за оставките на Василев, Караджов и Събев, Кирил Петков отговаря, че това ще доведе до падане на цялото правителство.

„Логично е да помислим какво означава това. Означава служебен кабинет, следващи избори, комбинация от „Възраждане“, разни други новородени партии, шансът за някакво правителство е близко до нула. Или ако е такова правителство, май България ще плаче. Единствената причина, за която още съм мотивиран да съм тук, е защото ако влезем в този сценарий, като българин не мога да си го позволя. Аз също съм бил на протести.

„Единствената причина да съм тук, е, че ми писна България да се развива по този начин и ако искате да си подадем ръка, ще се опитаме да си подадем ръка и да действаме. Ако искате трите оставки, продължавайте, спрете центъра, може би ще направите най-голямата услуга на нас тримата. По-ужасна роля в този момент в България не мисля, че има като позиция. Единствената причина да съм тук е, че виждам просто как държавата пропада“, казва Кирил Петков.

Той коментира, че „всеки гледа за себе си“, като дава пример с поведението на зърнопроизводителите („искат да си изнесат зърното на макс защото цените са много високи“) и исканията на работодателите за компенсации за високите цени на тока.

„Има една липса на колективно мислене като цяло. Честно ви казвам, ако си мислите, че ГЕРБ ще се върне на власт и ще оправи нещата… това, което заварихме в МВР сектора – 2/3 са на ТЕЛК, инвалиди. Отбраната – повечето са пенсионери. Здравеопазването – огромни дупки…“, казва той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървав инцидент посред нощ! Меле с бус с деца на Подбалканския път!
Next: България спира! Пълен блокаж. Ето какво направиха превозвачите и строителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.