Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадинов: Брутална цензура! Жената, която спаси момичето в Приморско, е от Възраждане
  • Новини

Костадинов: Брутална цензура! Жената, която спаси момичето в Приморско, е от Възраждане

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
vzvuzcueceznz.png

Кадър Нова

Костадин Костадинов от „Възраждане“ обвини Нова телевизия, че са отрязали от предаването си партийната принадлежност на жената, която е оказала първа помощ на момичето, ударено от мълния в Приморско.

Ето какво пише той.

Вчера мълния удари едно момиче в Приморско. Случайно наблизо е председателката на Възраждане в града, Снежанка Йорданова, която оказва спешна помощ и прави сърдечен масаж в продължение на почти половин час. Спасява живота на младата жена, което веднага я прави интересна за журналистите и днес Снежа даде интервю за една от националните телевизии, Нова тв.

В момента, в който поиска да каже, че като председател на Възраждане в общината ще постави въпроса за липсата на Бърза помощ в района пред министъра на здравеопазването, журналистката рязко прекъсна интервюто с думите „нека не говорим за политика“.

Няма да коментирам бруталната цензура в телевизиите, тя не е от вчера. Искам само един въпрос да задам – ако липсата на линейки, адекватна спешна помощ и прилично здравеопазване не е въпрос на политика, то тогава на какво е? На вяра? На късмет? На съдба? Към кого да поставим въпроса, щом според журналистката не бива да се говори за политика? Към Светия синод? Далай Лама? Или арменския поп?“

Снежана Йорданова, която има хотел в Поморие, е оказала първа помощ на ударената от мълния 18-годишна столичанка Теодора. Момичето пострада вчера следобед до автогарата в града, а в момента е в кома в отделението по реанимация в Бургас.

Видях светкавица, чух гръм и разбрах, че някъде наблизо се разреди тази мълния. След което, в следващия момент излязох пред входа на хотела и видях, че има инцидент. Чух, че млад мъж вика, момче, което търси помощ и реших, че съм наблизо и мога да отида да видя какво се е случило. Когато дойдох, в първия момент зад колата, видях, че този млад човек е в шок, викаше за помощ и може ли някой да му помогне. Викаше, моля ви се, обадете се на телефон 112.

Абсолютно не беше в състояние да направи каквото и да било, защото беше страшно стресиран, притеснен и шокиран. Молеше приятелката си да се събуди, и в следващия момент, идвайки зад колата, тоест вече пред нея, видях, че там лежи младо момиче, което е в безпомощно състояние. Той молеше да се събуди, мислеше, че е мъртва, напипах пулса й, пробвах дали има някакво минимално дишане и веднага реших че трябва да й дам първа помощ, като й направя сърдечен масаж, разказа пред Нова Тв Снежана.

Накарах го да започне да ми помага, като я обдишва. Обясних му, че аз ще броя на глас високо, докато правя сърдечния масаж, а той ще я обдишва. През това време известно количество храна се връщаше от хранопровода, трябваше да я почистваме да я обръщаме и в този момент усетих как тя просто пое въздух и се нормализира в някаква степен дишането й. През цялото време ние сме правили сърдечен масаж и обдишване до момента, в който дойде линейката, а линейката се забави доста. Тя дойде след 20 минути от Царево, след като туристка е подала сигнал, допълни Снежана Йорданова.

Самата тя не е медицинско лице, но има подобни познания от занятията в училище. Преди време Снежана е спасила по същия начин със сърдечен масаж и баща си, който е получил инфаркт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В момента най-горещата точка на България е Бургас: Удариха легендарен подземен бос!
Next: Извънредно! Голям пожар до Пловдив, жителите се задушават! Няколко екипа огнеборци на крак

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.