Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадинов: Брутална цензура! Жената, която спаси момичето в Приморско, е от Възраждане
  • Новини

Костадинов: Брутална цензура! Жената, която спаси момичето в Приморско, е от Възраждане

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
vzvuzcueceznz.png

Кадър Нова

Костадин Костадинов от „Възраждане“ обвини Нова телевизия, че са отрязали от предаването си партийната принадлежност на жената, която е оказала първа помощ на момичето, ударено от мълния в Приморско.

Ето какво пише той.

Вчера мълния удари едно момиче в Приморско. Случайно наблизо е председателката на Възраждане в града, Снежанка Йорданова, която оказва спешна помощ и прави сърдечен масаж в продължение на почти половин час. Спасява живота на младата жена, което веднага я прави интересна за журналистите и днес Снежа даде интервю за една от националните телевизии, Нова тв.

В момента, в който поиска да каже, че като председател на Възраждане в общината ще постави въпроса за липсата на Бърза помощ в района пред министъра на здравеопазването, журналистката рязко прекъсна интервюто с думите „нека не говорим за политика“.

Няма да коментирам бруталната цензура в телевизиите, тя не е от вчера. Искам само един въпрос да задам – ако липсата на линейки, адекватна спешна помощ и прилично здравеопазване не е въпрос на политика, то тогава на какво е? На вяра? На късмет? На съдба? Към кого да поставим въпроса, щом според журналистката не бива да се говори за политика? Към Светия синод? Далай Лама? Или арменския поп?“

Снежана Йорданова, която има хотел в Поморие, е оказала първа помощ на ударената от мълния 18-годишна столичанка Теодора. Момичето пострада вчера следобед до автогарата в града, а в момента е в кома в отделението по реанимация в Бургас.

Видях светкавица, чух гръм и разбрах, че някъде наблизо се разреди тази мълния. След което, в следващия момент излязох пред входа на хотела и видях, че има инцидент. Чух, че млад мъж вика, момче, което търси помощ и реших, че съм наблизо и мога да отида да видя какво се е случило. Когато дойдох, в първия момент зад колата, видях, че този млад човек е в шок, викаше за помощ и може ли някой да му помогне. Викаше, моля ви се, обадете се на телефон 112.

Абсолютно не беше в състояние да направи каквото и да било, защото беше страшно стресиран, притеснен и шокиран. Молеше приятелката си да се събуди, и в следващия момент, идвайки зад колата, тоест вече пред нея, видях, че там лежи младо момиче, което е в безпомощно състояние. Той молеше да се събуди, мислеше, че е мъртва, напипах пулса й, пробвах дали има някакво минимално дишане и веднага реших че трябва да й дам първа помощ, като й направя сърдечен масаж, разказа пред Нова Тв Снежана.

Накарах го да започне да ми помага, като я обдишва. Обясних му, че аз ще броя на глас високо, докато правя сърдечния масаж, а той ще я обдишва. През това време известно количество храна се връщаше от хранопровода, трябваше да я почистваме да я обръщаме и в този момент усетих как тя просто пое въздух и се нормализира в някаква степен дишането й. През цялото време ние сме правили сърдечен масаж и обдишване до момента, в който дойде линейката, а линейката се забави доста. Тя дойде след 20 минути от Царево, след като туристка е подала сигнал, допълни Снежана Йорданова.

Самата тя не е медицинско лице, но има подобни познания от занятията в училище. Преди време Снежана е спасила по същия начин със сърдечен масаж и баща си, който е получил инфаркт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В момента най-горещата точка на България е Бургас: Удариха легендарен подземен бос!
Next: Извънредно! Голям пожар до Пловдив, жителите се задушават! Няколко екипа огнеборци на крак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.