Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадинов призна за 15 минутен разговор с лицето Кирил Петков, ето какво са си казали
  • Новини

Костадинов призна за 15 минутен разговор с лицето Кирил Петков, ето какво са си казали

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
kstoaiddmialna.jpg

Миналата седмица на мен ми се наложи да разговарям с лицето Кирил Петков. Разговорът бе 15 минути. Той ми се обади и поиска подкрепа на избора на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов на извънредна пресконференция.

„Ние харесваме Рашков, но това не означава, че ще го подкрепим по същия начин, по който не подкрепяме главният прокурор да посочва хората, които да го разследват. Тогава той го удари на молба и каза, че ако ние подкрепим Рашков, той ще подкрепи нашия човек – Бойко Атанасов за заместник на Рашков. Ако има нещо, което ненавиждам в политиката, това са определенията „мой човек, твой човек“. Бойко Атанасов не е наш човек. На него му казах, че ако го изберат, към представителите на „Възраждане“ трябва да бъде 3 пъти по-взискателен и да ги разследва 3 пъти повече“, каза Костадинов.

„Миналата седмица се завъртя изключително нечистоплътно името на една наша депутатка – Цвета Галунова. Няма да кажа кои хора са били търсени, какво им е било предложено. Факт е, че управляващите се опитват депутати, е неоспоримо.“, каза още той.

„Всички тези опити да бъдат склонени наши народни представители, са били напразни“, отбеляза той и поясни, че извънредната пресконференция е именно да се покаже, че „настоящият парламент е достигнал дъното“.

Лидерът на „Възраждане“ допълни, че управляващите са „престъпници и национални предатели, които трябва да изгният в затворите“.

„Въпреки напъните американските марионетки да съставят кабинет, ние това няма да го допуснем. Защото те превърнаха България в най-долнопробната американска колония в света“, заяви той.

Костадинов допълни, че Кирил Петков трябва да бъде подведен под наказателна отговорност не сазо заради националното предателство, но и за „ред други престъпления“.

Той се обърна към депутатите от ИТН и ДБ като ги призова, ако у тях има „все още грам съвест и човешко достойнство“, да станат независими депутати и да не подкрепят настоящия престъпен кабинет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паника в Свищов: Невиждани досега у нас отровни летящи змии нападнаха детска градина
Next: Няколко години живях в Тибет и научих от тях тази рецепта за прочистване на тялото от токсини

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.