Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов взриви ефира на бТВ преди минути: Терористичен акт срещу България
  • Новини

Костадин Костадинов взриви ефира на бТВ преди минути: Терористичен акт срещу България

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
kceocoeoceoe.jpg

Управляващите превърнаха руснаците в почти врагове. Как ще преговаряш с тези, които си унижавал до вчера?! Кирил Петков ли ще преговаря?!

Ние разчитаме само на подкрепата на българския народ и вярваме, че така ще можем самостоятелно да управляваме държавата. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в ефира на bTV.

„Социологическите проучвания винаги са ни давали два пъти по-малко от резултата ни. ПП Възраждане на последните избори влезе с 5% в парламента, а имаше агенции, които твърдяха, че няма да влезем. Затова ние не се занимаваме с агенции и проучвания, а гледаме реалните нагласи на българите и опитваме да има даваме решения на проблемите“, каза той.

„Това не е нова теза, че можем да управляваме сами. Това го говорим последните 8 години, но досега не се чуваше. Проблемите не може да се решат от коалиционно управление“, уточни лидерът на „Възраждане“.

Не изпускай тези оферти:

„Сега се говори за преговори с „Газпром“ – за да ги има, трябва да има две страни. Не можеш да преговаряш сам. Ако тези, които скъсаха отношения с Русия и извършиха един вид терористичен акт, си мислят, че могат да преговарят с руската страна, ще се сблъскат с много голямо разочарование“, добави той.

„Преговори се водят през 10 г. Последният договор бе през 2012 г. ако искаме преговори, трябва да говорим сега. Да приемем, че руснаците преглътнат унижението, което им нанесохме, което ме съмнява, ние пак нямаме време“, уточни Костадинов.

„Управляващите превърнаха руснаците в почти врагове. Как ще преговаряш с тези, които си унижавал до вчера?! Кирил Петков ли ще преговаря?!“, добави той.

„Всяко едно руско действие е ответ на българските действия. И като има лоша реакция, ние се питаме защо е така. Ние предизвикваме тези действия. И аз да бях на тяхно място, и аз щях да реагирам така. Те си гледат интереса, всеки го прави, аз също“, каза още Костадинов.

„Коалиционно правителство – това ще е правителство „Франкенщайн“. тези хора в парламента не си говорят помежду си, камо ли да управляват. Едно такова правителство ще бъде пагубно за България. То може да издържи само няколко месеца“, заяви лидерът на „Възраждане“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политическата й кариера се сгромоляса неочаквано, както и започна! Край с Лена Бориславова
Next: Фактури показват как Петков и Василев са прецакали с над 180 млн. евро България в услуга на посредниците на газ

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.