Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов взриви ефира на бТВ преди минути: Терористичен акт срещу България
  • Новини

Костадин Костадинов взриви ефира на бТВ преди минути: Терористичен акт срещу България

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
kceocoeoceoe.jpg

Управляващите превърнаха руснаците в почти врагове. Как ще преговаряш с тези, които си унижавал до вчера?! Кирил Петков ли ще преговаря?!

Ние разчитаме само на подкрепата на българския народ и вярваме, че така ще можем самостоятелно да управляваме държавата. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в ефира на bTV.

„Социологическите проучвания винаги са ни давали два пъти по-малко от резултата ни. ПП Възраждане на последните избори влезе с 5% в парламента, а имаше агенции, които твърдяха, че няма да влезем. Затова ние не се занимаваме с агенции и проучвания, а гледаме реалните нагласи на българите и опитваме да има даваме решения на проблемите“, каза той.

„Това не е нова теза, че можем да управляваме сами. Това го говорим последните 8 години, но досега не се чуваше. Проблемите не може да се решат от коалиционно управление“, уточни лидерът на „Възраждане“.

Не изпускай тези оферти:

„Сега се говори за преговори с „Газпром“ – за да ги има, трябва да има две страни. Не можеш да преговаряш сам. Ако тези, които скъсаха отношения с Русия и извършиха един вид терористичен акт, си мислят, че могат да преговарят с руската страна, ще се сблъскат с много голямо разочарование“, добави той.

„Преговори се водят през 10 г. Последният договор бе през 2012 г. ако искаме преговори, трябва да говорим сега. Да приемем, че руснаците преглътнат унижението, което им нанесохме, което ме съмнява, ние пак нямаме време“, уточни Костадинов.

„Управляващите превърнаха руснаците в почти врагове. Как ще преговаряш с тези, които си унижавал до вчера?! Кирил Петков ли ще преговаря?!“, добави той.

„Всяко едно руско действие е ответ на българските действия. И като има лоша реакция, ние се питаме защо е така. Ние предизвикваме тези действия. И аз да бях на тяхно място, и аз щях да реагирам така. Те си гледат интереса, всеки го прави, аз също“, каза още Костадинов.

„Коалиционно правителство – това ще е правителство „Франкенщайн“. тези хора в парламента не си говорят помежду си, камо ли да управляват. Едно такова правителство ще бъде пагубно за България. То може да издържи само няколко месеца“, заяви лидерът на „Възраждане“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политическата й кариера се сгромоляса неочаквано, както и започна! Край с Лена Бориславова
Next: Фактури показват как Петков и Василев са прецакали с над 180 млн. евро България в услуга на посредниците на газ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.