Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов спретна горещ скандал с водещата на БНТ Поли Златарева
  • Новини

Костадин Костадинов спретна горещ скандал с водещата на БНТ Поли Златарева

Иван Димитров Пешев декември 16, 2022
kostasidasodassnnn.png

Костадин Костадинов е щастлив от факта, че кабинета „Габровски“ претърпя провал. За него това е здрав разум, защото трябва да се отиде на нови избори. Д

ругото би било агония в Народното събрание.
Той категорично отхвърли възможността да бъде подкрепен втория мандат, на ПП, които ще предложат премиер акад. Денков.

„Ние имаме непреодолими сериозни разминавания както с ГЕРБ, така и с ПП. Те нямат разминавания помежду си,. Очевидно е, че разликите са само личностни. Няма как да подкрепим бивш заместник-министър от правителството на ГЕРБ. Най-интересното е, че ГЕРБ и ПП се обвиняват как се имитират едни други.

Те по почти нищо нямат разминавания, освен когато започнат да си говорят за имена“, заяви Костадинов.

Не изпускай тези оферти:

Денков е поканил „Възраждане“ на разговори, но партията няма да откликне. Костадинов смята, че няма какво да чуят от ПП, защото от една година говорят едно и също.

„Ако вчера ние бяхме искали да има правителство, щеше да има. Ако сега решим да има, ще има. Но ние не сме като другите. Това е разликата между „Възраждане“ и всички останали.“, похвали се Костадинов.
Последва обаче ескалация в студиото на БНТ, защото водещата Поли Златарева повдигна въпроса за референдумите.

Възраждане предлага такива за еврото, ЕС, НАТО и прочие. Костадинов обяви, че партията му не иска България да излиза от ЕС. Иска да се предоговорят условията за членство.

„Вие обещахте излизане от ЕС, от НАТО“, каза водещата. „Лъжете. Сега вие лъжете“, заяви той.

„Е как ще лъжа? Искате ли да върнем записите?“, попита го водещата.

„Хайде върнете! Чудесно. И на мен ми е забавно с вас“, не се притесни той.

Спорът се задълбочи, когато водещата цитира Румен Радев за референдумите.

Наскоро той каза, че няма как ратифицирани международни договори да се подлагат на референдум.

„Президентът също говори на своите началници. Не е вярно това, което президентът каза. Защо вие цитиране президента, а не цитирате и нашия отговор. Вие чела ли сте договора за присъединяване на България към ЕС?“, попита той водещата.

„Ама не ме изпитвайте. Аз ви задавам елементарен въпрос“, отвърна му тя.

„Ще ви кажа къде излъгахте. Всичко искаме да предоговорим“, продължи Костадинов.

Златарева го упрекна, че той не може да посочи нещо конкретно, което ще бъде предоговорено, на което той посочи земеделските квоти за производство.

„Става дума за подпомагането на производителите според площта. Само за България важи. За Полша не е така. Това знаете ли го? Излизане от НАТО категорично. Това е заплаха за националната сигурност“, каза Костадинов.
Костадинов се скара на водещата и за референдума за еврозоната.

„Нашият въпрос касае датата. Недейте да лъжете, особено в национален ефир. Недейте да заблуждавате хората. Ние имаме легитимното право да проведем този референдум и ще го проведем. Вие, говорейки по този начин, на практика заблуждавате българските граждани“, продължи да я упреква той.

„На миналите избори бяхме 13. Сега сме 27. На следващите избори ще бъдем сигурност 60-70“, отсече Костадинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя даде на приятелка да пробва булото й, а в деня на сватбата се случи най-страшното
Next: Турчин разкри рецептата за сочни кюфтета по турски: Толкова са вкусни, че веднага изчезват от масата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.