Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коцето го закъса! Спира участията, заради здравословни проблеми
  • Новини

Коцето го закъса! Спира участията, заради здравословни проблеми

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
kcoascnasncas.jpg

Фолк певецът Константин притесни феновете си като обяви, че спира участията си по заведенията за известно време.

„Приятели, искам най-официално да се извиня на всички тези, които ме очаквахте по клубовете из цяла България. До 12-и няма да мога да участвам никъде, защото моят професор ми каза, че ако продължа да пея, да крещя и да викам по кръчмите, ще трябва да легна за трети път на операция.

Така че спазвам абсолютна хигиена на гласа, ултразвуци, физиотерапии и инхалации, и се надявам всичко да мине”, съобщи с видео в Инстаграм Коцето.

„На 12 започваме ударно, като преди това имаме огромен, грандиозен концерт със Софи Маринова, Ку-Ку Бенд, Преслава, Устата в „Арена Армеец“.

Не изпускай тези оферти:

Господ да е с мен и всичко да бъде наред!, добави изпълнителят с най-лиричния глас в поп фолка и още веднъж се извини на феновете си. По-късно той пусна и програмата си след въпросната датата, която предвижда 8 участия в заведения в страната.

Веднага след като публикува видеото, заваляха десетки пожелания за бързо възстановяване, сърца и тъжни емотикони от колеги и фенове на фолкзвездата. Преди години Коцето е претърпя две операции на гласните струни.

Още клюки:

Последната носителка на титлата Мис Силикон – Жасмина Стоичкова отпразнува рожден ден, за какъвто могат да си мечтаят дори на най-големите звезди.

Красавицата, която често се замесва в най-различни скандали, показа интригуващи сторита от тайното парти, на което завидяха и най-големите й душмани.

Жасмина Стоичкова

Като една истинска звезда миската отпразнува 25-я си рожден ден с щур купон, който няма скоро да бъде забравен. В центъра на купона се оказа и певицата Бони, което показва, че двете са много добри приятели. Още повече, че на някои клипчета Жаси я нарича „мамо“.

Сред ВИП гостите бяха забелязани още дъщерята на Бони – Миа Михаела, която стартира своя солова кариера като певица, изпълнителката IVY и шефката на силиконките Мариана Маринова.

Веселата компания първо отпразнувала рождения ден на Жасмина в елитен столичен ресторант, след което се пренесли в култова чалготека в Студентски град. Този път миската си пожела само здраве и спокойствие – любовта явно си я има вече.

Още клюки:

Топготвачката Силвена Роу, която беше част от престижното жури на кулинарната надпревара Мастър шеф, се подлага на лечение с вендузи, наричано още вендузотерапия, пише Галерия. На стария метод, поставил началото си в Египет, тя се е доверила заради болки в ставите, причинени от динамичното й ежедневие.

Освен това блондинката го намира като начин да се освободи от напрежението, отчитайки още ползи – намаляване на безсънието и главоболията. Малко по-рано Роу сподели, че поставя грижата за себе си на първо място и освен с първокачествена храна се поддържа с интервенции, задържащи кожата й млада.

Тя си слага ботокс в челото, има и малко хиалурон в устните.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мазило от ветеринарната – струва 8.90 лв, а лекува болки от глава до пети
Next: Този мъж отказа да се подложи на химиотерапия и излекува сам рак в 3-ти стадий само с 1 зеленчук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.