Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмарът е голям! 14-годишната Вики почина, а малко след това стана ясно, че тя е
  • Новини

Кошмарът е голям! 14-годишната Вики почина, а малко след това стана ясно, че тя е

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
vvvaivaksvka.jpg

Кошмарът е голям! Никои не ще такава съдба, това е ужасна трагедия толкова красива и млада! 14-годишната Вики почина, а малко след това стана ясно, че тя е.

14-годишната руска моделка Влада Джуба,която припадна на модния подиум в Китай, а малко по-късно почина, може да е издъхнала от биологична отрова. До този извод са стигнали руските експерти, изследвали тялото на момичето, съобщава Mash и Блиц.

Тялото на момичето бе транспортирано в Русия от Шанхай преди няколко дни. Произходът на отровата все още не може да бъде определен.

Специалистите отбелязват, че момичето може да е ухапано от някакво смъртоносно опасно насекомо, да е яло нещо или да е отровено умишлено.

Не изпускай тези оферти:

Назначени са нови експертизи, които трябва да установят точната причина за кончината на тийнейджърката.

За смъртта на Влада бе съобщено в края на октомври.

Момичето почина в една от болниците на Шанхай при много странни обстоятелства.

Рускинята лежа два дни в реанимация с много висока температура.

14-годишната рускиня работела като модел. Имала договор с местна агенция. В медиите се появи версия, че момичето може да е починало от менингит.

Майката на Влада пък разказа, че детето й работело много и се оплаквало, че е много уморено.

Още криминални:

Митническите инспектори откриха 70 000 евро в тежкотоварен автомобил в района на Граничния контролно пропускателен пункт (ГКПП) Дунав мост 2 при Видин-Калафат. Това съобщават от Агенция „Митници“.

На 20 септември, около 14:30 ч., в района на ГКПП Дунав мост 2 при Видин – Калафат митническите инспектори спират за проверка влекач с ремарке, управлявано от шофьор – турски гражданин. Превозното средство пътува по маршрут Германия – Армения.

В хода на проверката митничарите откриват зад средния долен шкаф на таблото седем вакуумирани плика, съдържащи 70 000 евро в купюри с номинали от 10, 20 и 50 евро. По отношение на укритите средства шофьорът заявява, че парите са на юридическо лице, а не негови лични.

За случая е съставен акт за установяване на административно нарушение по Валутния закон, уточняват от Агенция „Митници“.

Пет случая на недекларирана валута разкриха митнически служители в рамките на по-малко от две денонощия през периода (17-19.09.2022 г.).

При проверки на три товарни автомобила и на две леки коли на ГКПП Капитан Андреево, ГКПП Дунав мост – Видин и ГКПП Кардам са намерени общо 319 275 британски лири, 210 000 щатски долара и 251 000 евро с обща левова равностойност 1 618 835 лева.

В четири от случаите валутата е открита в конструктивни кухини на превозните средства, а при петия случай пътниците укрили парите в багажа и дрехите си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луксозен бункер за 100 хил. души ще пази Путин и близките му при ядрена война
Next: Ридай, България. Омбудсманът с леден душ за 300 000 български пенсионери

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.