Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмарът на народа се започва, честито: България остава на тъмно, ето откога и защо
  • Новини

Кошмарът на народа се започва, честито: България остава на тъмно, ето откога и защо

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
bgatuatmasntaso.jpg

Обсъдихме и подкрепихме моментално да се въведат мерки за пестене на електроенергия, които не изискват инвестиции и сериозни организационни промени.

Това са включително в късни часове да се изключва част от уличното осветление, осветление на сгради т.е. мерки, които в годините са правени от частния сектор за оптимизиране и печалба, но сега трябва да се внедрят и на национално ниво. Това каза енергийният министър Росен Христов след петъчната среща на ресорните министри в Брюксел, където бяха обсъдени мерки за високите цени на газа и електроенергията.

“Всички други мерки, които биха дали резултат, за съжаление изискват някакви структурни инвестиционни мерки. Така че за момента това бихме подкрепили, тъй като едва ли ще даде ефект буквално в следващите месеци, търсят се мерки, които незабавно да дадат някакъв ефект”, разясни Христов.

Министърът съобщи, че към момента няма конкретика какви точно мерки ще бъдат предприети за въвеждане на таван на цените на газ и електроенергия.

Не изпускай тези оферти:

“Днес на Съвет по енергетика в Европейския съюз бяха обсъдени редица мерки, свързани основно със стабилизиране на пазарите на енергия и газ в Европа, както и готовността на всяка държава да посрещне отоплителния сезон. Мерките, които бяха обсъдени, са по-скоро направления, тъй като няма конкретика откъм таван на цени, пише 72 часа.

Бяха предприети като инициатива. И нашата страна ги поддържа с ясното становище, че преди тези мерки да станат задължителни, трябва да са подкрепени с анализи и калкулации, така че да се види дългосрочният и краткосрочният ефект върху всяка държава”, уточни той.

Росен Христов обясни, че без конкретни цифри страната ни не може да вземе позиция.

Той обясни какво е таван на цената на газа. “Това е таван, който нито една европейско държава и институция няма да купува на по-високо цена или ако купува, ще има някакъв компенсаторен механизъм за потребителите. Какъв е таванът?

Едно евро, 1000 евро? Без тази конкретика ние не можем да вземем някаква позиция различна от тази, която е, че приемаме тази инициатива. Понеже може да доведе до стабилизация на пазара, но не можем да кажем твърдо да.

Когато видим конкретните цифри и доказателства, тогава ще вземе нашата конкретна позиция. В момента просто подкрепяме инициативата. Отчитаме, че има спешност, защото пазарите излязоха от контрол, индустрията се задъхва с високите цени и с нестабилността, защото не могат да прогнозират каква ще е цената утре.

Има елементи на спешност, има елементи на правилна посока, която върви към спестяване и таван на цени, ликвидност на пазарите. Просто трябва да видим какви ще са конкретните мерки с конкретните цифри, за да кажем да или не на финалния етап”, каза още той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ченгета гонят дрогиран във Варна, той ги би с дъска
Next: Решено от 1-ви Декември: Държавата ви дава по 11 963,25лв., за да си смените старата кола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.