Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмарът продължава: Ново силно земетресение удари Турция тази сутрин, жертвите вече са близо 3000
  • Новини

Кошмарът продължава: Ново силно земетресение удари Турция тази сутрин, жертвите вече са близо 3000

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
zemrasmdoaskdaskd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Земетресение с магнитуд 5,6 разлюля днес Централна Турция, съобщи Европейския Средиземноморски сеизмологичен център, цитиран от Ройтерс. Епицентърът на труса е бил на дълбочина 2 километра, посочи центърът. Засега няма данни за жертви и щети, предаде БТА.

Директорът на Службата за извънредни ситуации на Турция Юнус Сезер съобщи, че броят на загиналите в резултат на вчерашното земетресение в страната е нараснал на 2921. По данни на службата над 14 000 хиляди души са ранени, а над 6 хиляди сгради са разрушени при земетресението с магнитуд 7,7, станало миналата нощ в Турция и последвано от близо 150 вторични труса. Турция обяви 7-дневен траур в страната. Продължават спасителните операции в южната ни съседка.

Екипи от 17 европейски държави са били изпратени в Турция, за да участват в спасителните и издирвателни дейности в пострадалите от земетресенията окръзи Хатай, Диарбекир, Малатия, Газиантеп, Килис в Югоизточна Турция, които бяха разтърсени от земетресенията с магнитуд от 7.7 и 7.6 по Рихтер, съобщи еврокомисарят по управление на кризи Янез Ленарчич.

България беше първата държава от Европейския съюз, която откликна на апела за оказване на спешна помощ за спасяване от драматичното земетресение в Турция, заяви посланикът на България в Турция Ангел Чолаков пред български журналисти в град Адана, Южна Турция.

Той посочи, че в късния следобед (вчера) са пристигнали два самолета Спартан с 15 души от аварийната дирекция към Столична община, екип от четирима лекари от Военно-медицинска академия, две линейки с висока проходимост, а в 2:30 вечерта са пристигнали още два самолета Спартан със спасители и кучета. Посланик Чолаков каза, че в момента Адана е един от градовете (в Южна Турция – бел ред.) с най-малко разрушения, като в населеното място има единайсет разрушени сгради, жертвите са около 60, а ранените са около 850.

Най-малко 1444 души загинаха вчера в Сирия в резултат на земетресението с епицентър в Югозападна Турция, съобщиха властите и спасителните служби. В частта от Сирия, контролирана от правителствените сили, броят на жертвите нарасна „до 711, а на ранените до 1431 в провинциите Алепо, Латакия, Хама, Тартус“, посочи сирийското министерство на здравеопазването.

В районите под контрола на бунтовниците най-малко 733 души са загинали и повече от 2100 са ранени, според белите каски (доброволци от гражданската защита). С новите данни за броя на жертвите в Сирия общо жертвите на земетресението нарастват до най-малко 3826 загинали, включително 2379 в Турция, посочва АФП.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 – 27 февруари започва кармичен период за ТРИ ЗНАКА на зодиака! Изпълнявате съкровените си желания, разкритията на Павел Глоба!
Next: След труса в Турция: Морето край Приморско полудя!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.