Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар! Ето го 30-годишният зет, заклал тъща си след битов скандал във Враца. Баща е на бебенце
  • Новини

Кошмар! Ето го 30-годишният зет, заклал тъща си след битов скандал във Враца. Баща е на бебенце

Иван Димитров Пешев януари 31, 2023
trisirasdkaskd.png

Малко след като жестоко убийство потресе врачани, Bulnews публикува първи снимки на задържания и неговата жертва.

Припомняме, че бруталното престъпление бе извършено тази нощ.

По неофициална информация задържан по случая е зетят на убитата Пепа – 30-годишният Димитър Иванов.

 

Не изпускай тези оферти:

До жестокото убийство се стигнало след битов скандал. Според хора, живеещи в блока, през нощта чули викове и крясъци, идващи от апартамента на 62-годишната жена.

 

Тъй като обаче това се случвало често, никой не обърнал внимание на поредната разправия.

 

По думи на съседи, сутринта около блока гъмжало от полиция, а малко по-късно станало ясно, че скандалът прераснал във физическо нападение от страна на заподозрения Димитър, което се оказало фатално за Пепа.

Дъщерята на убитата жена – Деница, и Димитър са заедно от няколко години. През януари 2022 г. двамата се сгодили, а малко по-късно тя забременяла. Двамата имат момиченце на 5 месеца.
Очаква се малко по-късно от полицията и прокуратурата във Враца да дадат подробности по случая.

Началото на новината:

Убийство на 62-годишна жена стресна жителите на блок 36 в жк „Дъбника“ във Враца, твърди регионалният сайт konkurent.bg.

По непотвърдена информация зетят, който е набор 1988 г., е убил тъща си след битов скандал.

Ужасяващата случка е станала през нощта на понеделник срещу вторник около 2 ч.. По информация на bulnews.bg жената е била заклана, а от полицията уточняват, че зверството е извършено по особено жесток начин.

Пред блока почерняло от полиция и пожарна, а тялото на жената било изнесено покрито.

Според съседи младите не живеели заедно, но не знаят със сигурност дали са били разведени. Имат малко дете. Казват, че мъжът е бил особен и май е лежал в затвора.

И преди е имало често скандали между дъщерята и съпругът й.

БЛИЦ припомня, че по-рано днес друго брутално убийство потресе България. Трагичната сцена в Търговищко е завършила не с един, а с два трупа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия в семейството на Рафи! Да почива в мир!
Next: Жена получи кола като подарък от мъжа си, но я почупи с тухла, понеже

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.