Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар на Тракия: Луксозен Мерцедес се блъсна с бясна скорост в ЗИЛ
  • Новини

Кошмар на Тракия: Луксозен Мерцедес се блъсна с бясна скорост в ЗИЛ

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
zzsrqwgasgsggg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Около 03.45 ч. на автомагистрала “Тракия”, км. 330+900 в посока София, поради движение с несъобразена с интензитета на трафика скорост л.а. “Мерцедес CLS 330”, с чуждестранна регистрация, управляван от 46 годишен мъж от Павликени, с който се превозвали още един мъж и жена, застига и се блъска в задната част на камион “Зил”, собственост на министерство на отбраната.

От пътния инцидент в умбал Бургас са откарани водачът на мерцедеса и неговите спътници, които с общи наранявания по главата и тялото, са прегледани и освободени за домашно лечение.


Още един инцидент от днес:

Инцидент на опасна детска площадка в столичния квартал „Манастирски ливади“ в понеделник, пише Телеграф.

Заради разкъсана мрежа бебе в количка е било ударено силно по главата от топка, която играещи деца ритали, алармира майката на пострадалото дете във Фейсбук групата „Заедно за Манастирски ливади-Запад“.

Детето е добре и след преглед в „Пирогов“ е било пратено в къщи.

Очевидец разказа за трагедията с майка и дъщеря в Пловдив

„Току-що минаваме с количката с бебето ни на почти година и деца, играейки на игрището, ритнаха топката силно и поради липсата на мрежа и всякакви обезопасителни средства топката падна с огромна сила върху главата на детето ни! Сега сме на път за „Пирогов“, понеже плаче неистово и е с отворена фонтанела все още!!!“, написа майката.

Под поста й се изляха гневни коментари на жителите на квартала, които от повече от година алармират администрацията на район „Витоша“, че площадката е опасна заради разкъсаната мрежа.

„Колко сигнала трябваха, за да се направи дори ограничаване на достъпа? Трябваше по невнимание да се „демонтира“ главата на детенце на годинка, за да си мръднете пръста за нещо ли?“, гласи един от коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга споделила с Емилия Радева: Нищо нема да ни изтреби – ни болести, ни чума, ни война
Next: Фараонски цяр ни вдига на крака от 4000 години – започва да действа веднага, лекува за 24 часа

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.