Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар! Нещо тревожно се случва с имoтитe нa pycнaцитe и yĸpaинцитe пo мopeтo
  • Новини

Кошмар! Нещо тревожно се случва с имoтитe нa pycнaцитe и yĸpaинцитe пo мopeтo

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
slslnsmoroere.jpg

Фирмите, които стопанисват и поддържат имоти на руснаци и украинци по Българското Черноморие, не могат да си получат парите за предоставената услуга. Това алармираха запознати, пред агенция Фар, цитирана от money.bg.

Заради банковите рестрикции към Русия и военните действия в Украйна няма как на фирмите да бъдат преведени таксите от руснаците, ситуацията се усложнява още повече заради евентуалната неплатежоспособност на украинците – бежанци.
От една страна, санкциите на ЕС влияят негативно на поддържащите български фирми, а от друга – препоръката на Русия да се насочат за почивка към Турция вместо България, затрудняват руснаците с имоти у нас, които правят сложни комбинации, за да се доберат до имотите си.

Заради забраната за полети руснаците с имоти в България обикновено пътуват през Турция, което оскъпява значително посещенията им.

Проблемът със затрудненото пътуване, а от там и продажбата на българските имоти на руснаци започна още с началото на ковид кризата и ограниченията, свързани с нея.

Хора от бизнеса с имоти, които са наясно и със стопанисването на апартаменти на чужденци смятат, че няма проблем. От години се практикува, особено по време на ковид кризата, в момента, в който се появят собствениците, да им се искат парите за стопанисване.

„Обикновено става дума за по осем евро на квадратен метър на месец. Така че сумата се заформя около 480 – 500 евро. Писмата започват да се изпращат към собствениците на апартаменти още от февруари, но се знае, че хората си плащат като дойдат тук“, казва брокер на имоти от Бургас.

Той е на мнение, че така ще се практикува и в настоящата ситуация.

Що се касае до електрическата енергия, ако собствениците на имоти не платят сметките си от ЕВН им спират тока и го включват след като сумите бъдат платени. С водата обаче има проблем – в един частен случай в Слънчев бряг дори се стигнало дотам, че на неплащащи собственици водомерите били премахнати.

Обичайно поддръжката се извършва от фирмата, която е собственик на сградата, много рядко се наема друга фирма, която да се занимава точно с това. При втория случай се знае, че това е съпътстваща дейност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Осиновена съм и отчаяно търся биологичната си майка, имам всичко, само нея – не
Next: Тотален крах в ЕС преди минути: Путин отново успя да се измъкне сух от бурята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.