Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар: Срути се сграда върху спасители!
  • Новини

Кошмар: Срути се сграда върху спасители!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
koshhashasmrmasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

дът в Турция продължава и не се вижда неговия край. Тревожните новини следват една след друга, а хората са под постоянен стрес и в невидение за бъдещето.

Преди малко пострадаха спасителни екипи в Хатай, след като сграда се срути върху тях.

На кадрите, които ви предоставяме, се вижда как хората са затрупани от отломки, изсипващи се върху тях.

Стана ясно също, че турската полиция задържа 12 души за некачествено строителство, след като много сгради са се срутили в Югоизточна Турция.

Сре арестуваните са и строителен предприемач от окръг Газиантеп и 11 души от окръг Шанлъурфа.

Земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер и вторичните трусове, предизвикани от него, разтърсват Сирия и Турция от началото на тази седмица. Жертвите вече са повече от 20 000, огромно количество сгради са сринати до основи. Други дори по-силни земетресения са взимали много по-малко жертви преди. Защо това земетресение беше толкова смъртоносно?

Нестабилността на старите сгради

Видеоклипове от най-близките до епицентъра градове показват как многоетажни сгради се сриват, сякаш са направени от картон. Според Мехди Кашани, професор по сеизмично инженерство в британския университет в Саутхемптън, такива сгради в повечето случаи са стари и имат “хлабава структура”.

Това означава, че сградата има прекалено много прозорци, широки врати и други “отвори” на местата, на които би било по-добре да се изградят плътни стени, които играят стабилизираща роля при силен трус. Ако приземният етаж на една сграда е построен по този модел, това може да срути цялата конструкция.

Много от сградите в регионите, поразени от земетресението, са строени преди да влязат в сила новите правилници за строителство, което да издържа на сеизмична активност. Сегашните стандарти са от края на 1990-те и началото на 2000-те години – тогава бяха извлечени важни поуки от тежкото земетресение в японсия град Кобе (1995), обяснява Кашани пред ДВ.

Тези правилници показват как точно трябва да се строят сгради в региони със силна сеизмична активност – на разломите между тектонските плочи, където се намира и граничния регион между Турция и Сирия.

Според Кашани и по-старите сгради могат да бъдат преустроени, за да отговарят на изискванията, както правят в Япония и Чили, където земетресенията са обичайно явление. За целта обаче са нужни политическа воля и много пари.

Корупция и порочни практики

Инженерът Джемал Гьокче разказва пред германската медийна мрежа АРД за друг често срещан проблем. Според него един от основните недостатъци на строителството в Турция е, че често се строи без разрешителни, а на някои сгради, които съответстват на изискванията, се правят надстройки.

Тези незаконни допълнителни етажи обременяват строителната конструкция, която не е изчислена за подобна тежест, така че сградата би могла да се срути и без земетресение. Инженерът дава пример със сграда, която първоначално е имала само пет етажа, а по-късно върху нея незаконно са добавени още три. В крайна сметка в отломките ѝ загиват 21 души.

При подобни незаконни строежи строителите разчитат, от една страна, че никой няма да проверява, а от друга, че държавата обикновено издава амнистия за незаконното строителство – най-често преди избори, обяснява Гьокче пред АРД. По думите му тези проблеми не са нови и най-вече не са се появили за първи път при управлението на президента Реджеп Ердоган. ”Това е съществувало и в миналото, но сега се е превърнало в нещо обичайно. Живеем във време, в което нередностите са се превърнали в правило”, казва експертът пред германската медия.

След последното голямо земетресение в Турция през 1999 г. тогавашното правителство въведе данък “земетресение”. „От този данък се събраха огромни суми, но вместо с тях да се укрепват сградите, които бяха застрашени, или да се строят нови и стабилни къщи, парите отидоха за изграждане на пътища, коментира Гьокче.

Как сградите да станат по-стабилни?

Един от начините да се защити сградата от земетресения е да се изгради на колони. По този начин вибрациите от земята се предават по-слабо към строителната конструкция във височина – обяснява строителната инженерка Ламия Месари-Бекер пред ДВ.

Небостъргачите пък се строят по по-особен начин, важна роля там играят и свързващите елементи. „Възможно е да се свържат греди и колони по такъв начин, че в случай на вибрации от земетресение да има само повреди или деформации, но не и разрушаване на сградата.”

Огромните щети не са резултат само от строителството. Самото земетрсение е било твърде мощно, а епицентърът на мълка дълбочина. Експертът обяснява това чрез сравнение с вълни в морето – големите вълни могат да свалят и най-опитния сърфист от дъската му, но ако вълната вече е изминала голямо разстояние в океана, силата ѝ отслабва и тя вече не е заплаха дори и за неопитните в сърфа.

От решаващо значение е дали епицентърът е дълбоко под земната повърхност или не. При земетресението в Иран през 2003 година с магнитуд 6,3 по Рихтер жертвите бяха повече от 25 000, защото епицентърът беше много близо до земната повърхност. При трусове със същия магнитуд, но с по-дълбок епицентър жертвите са били значително по-малко.

Конструкцията е по-важна от материалите

Експертът Кашани казва, че материалите, използвани в строителството на една сграда, не са по-важни от самата конструкция. Ако е с правилния състав, бетонът може да е издръжлив на земетресения. Но ако е конструирана неправилно, бетонната сграда също може да се срине.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасиха двумесечно бебе 128 часа след земетресенията
Next: 128 часа след труса: Спасиха бебе на 2 месеца от развалините в Турция

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.