Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си
  • Новини

Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
sdfvkdfvkfdkbbgf.png

Докога жената има нужда от мъж до себе си? Може би се е случвало да си задавате въпроса дали цял живот ще имате нужда от мъж до себе си? Да, докато сте по-млади, най-малкото удоволствието от с*кса би ви привличало към даден мъж, но какво би се случило след настъпването на менопауза или след като просто започнете да се чувствате възрастна.

Дали и тога ще имате нужда от мъж, или ще ви е по-добре, ако сте сами със себе?
В крайна сметка ще можете да си спестите куп досадни домакински дейности като готвене и пране. Ще се налага да ги извършвате само ако вие самите желаете и на практика ще разполагате с цялото си свободно време, което да разпределяте по начин, който най-много ви допада или пък “изнася”.

Нека да разгледаме въпроса до каква възраст една жена наистина се нуждае от мъж/ мъже и за какво изобщо са ѝ притрябвали. Ето няколко отговора (не ги подреждаме по важност), преди сами да сте успели да си отговорите на подобен въпрос.

1. Заради физическата близост

Да, в горните редове споменахме темата за настъпването на менопаузата при жените – период, през който много от тях престават да мислят за с*кса. Това обаче не е съвсем вярно, защото има много съвременни хранителни добавки и медикаменти, които са в помощ на жената през този период.

Дори и тя да няма чак такова физическо желание за с*кс, то остава в главата ѝ. А и самата менопауза не трае вечно. Много жени дори се радват на нов разцвет в сексуалните си отношения, след като са преминали през климактериума.

2. Заради общуването и липсата на усещане за самота

Чували сте, че самотните жени си взимат котки и започват да водят разговори с тях на глас. Но не е ли по-добре да ги водите с мъжа до вас? Котката няма как да ви отговаря, нито пък би ви придружила, когато отивате на кино или театър.

3. Заради усещането за значимост

Когато един мъж остане с вас до “края на дните” ви, вие ще се чувствате единствената. Сред всички жени той е спрял избора си именно на вас.

4. Заради по-високото самочувствие

Това има пряка връзка с предходното твърдение, но тук ще включим и комплиментите, които повечето мъже са свикнали да отправят към своята половинка. Това съвсем естествено ще доведе и до вашето нежелание да се “разпускате”. Ще се стремите да изглеждате добре, ще спортувате, ще се грижите за визията си.

5. Заради вашия собствен душевен мир

Мъжката близост действа благотворно не само върху физиката, но и върху психиката на жената. Когато в семейството има и деца, жената постига спокойствие и удовлетвореност, защото знае, че в очите на мъжа си, тя е майка на наследниците му.

Сега отговорихте ли си на въпроса? Една жена винаги ще има нужда от мъж, независимо до каква възраст е стигнала. Мъжът и жената са като Ин и Ян, това е истината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ергенът Виктор Стоянов хвърли в ужас Денсинг старс с този разказ
Next: Шокираща новина за внезапна смърт потопи в скръб благоевградско школо

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.