Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коя е най-голямата държава на Балканския полуостров?
  • Новини

Коя е най-голямата държава на Балканския полуостров?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
savdsfvfdhfdhfghhh.png

Понякога с принадлежността на отделни държави към Балканите възникват недоразумения. Например, някои причисляват даже Италия към балканския регион по формалната причина, че Триест е на италианска територия, а го смятат за балкански град. Затова е най-добре да се придържаме към класическата представа за обитателя на Балканския полуостров – и, в този смисъл, определено най-голямата държава на Балканите е Румъния с нейните 238 хил. кв км и 19-милионно население.

Региони В региона Влахия (или Мунтения) са столицата Букурещ, както и основните ски-курорти: Пояна Брашов, Предял и Синая. Тази област е известна още с живописния проход Трансфагараш,, със старинния град Търговище (да, и румънците си имат свое Търговище). Но най-популярен регион е Трансилвания – известен в цял свят със замъка „Бран“ на граф Дракула, средновековните градове Сибиу, Брашов и Сигишоара, с уникални укрепени църкви.

Регионът на румънска Добруджа, простиращ се по крайбрежието на Черно море, включва всички основни морски курорти на страната: Мамая, Констанца, Ефорие Норд, Ефорие Суд, Костинещи, Нептун Олимп, Юпитер, Кап Аврора, Венус, Сатурн и Мангалия.

Тук се намира и уникалната делта на река Дунав – национален парк и място със зашеметяваща красота. Марамуреш е най-северният регион на страната. Запазени са удивителни дървени църкви, традиционни селца, живописни планински пейзажи и рецепта за приготвяне на ябълков ликьор, високо ценен в цяла Румъния.

Банат се намира в западната част на страната и се счита за икономически най-развития регион. В Румъния има много минерални извори и повече от 160 лечебни курорта. Най-известните са Текиргиол, Байле Оланещи, Ковасна, Сланик Молдова, Совата, Байле Туснад. Ски-зони Между декември и март Румъния е идеална дестинация за скиори: времето е приятно, пейзажът впечатляващ, обслужването е добро и повечето склонове са леки и полегати. Вярно е, че инфраструктурата все още е в етап на развитие:

необходимият минимум вече е оборудван, но все още няма изкушения като луксозни ресторанти или модерни дискотеки. Ала качеството на пистите не отстъпва на тези в Австрия, има по-малко хора и цените са много по-ниски.

Най-популярните курорти се намират в Трансилвания. Пояна Брашов, близо до средновековния Брашов и легендарния замък Бран, разполага с 14 км писти с различна степен на трудност; 9 ски-лифта, олимпийска пързалка, голф-игрища, тенис-кортове, елегантни хотели и ресторанти с национална кухня са донесли на курорта репутацията на най-уважавания в страната. Синая е изборът на хора, които планират да комбинират спорт и екскурзия.

40 км пътеки са прокарани по планинските склонове, като наблизо има зони за ски-бягане, шейни и бобслей. Лечение Около една трета от термалните и минерални извори в Европа са концентрирани в Румъния – така, че цялата страна е един масов балнеологичен курорт. Шопинг От Румъния носят сливов ликьор (55-60°), също и ябълков от района на Марамуреш, бродирани блузи, покривки и салфетки, керамични кукли и съдове, дървени кутии. Много популярни са всички видове сувенири с тема „Дракула“: чаши, чинии, магнити, изкуствени зъби, тениски, шапки.

Кухня и ресторанти Румънската кухня е много оригинална. Базира се на месо, птици, всякакви зеленчуци и царевица. Най-популярното ястие е „мититей“ или „мичи“ – солени колбаси от три вида месо, печени на открит огън.

Сервират се като основно ястие или с бира. Популярна е и „мамалига“ – твърдо сварена каша от царевично брашно, подобна на нашенския качамак. Развлечения и забележителности Румъния със своята сложна история е богата на атракции: легендарни замъци, непревземаеми крепости, древни манастири.

Наследството на граф Дракула я слави по цял свят. Основната туристическа атракция е замъкът Бран с кули, ветропоказатели и други атрибути на зловещ манастир. Най-загадъчната природна забележителност е гората Хоя Бачиу, където отдавна изчезват хора и се случват всякакви странни неща. Природният резерват „Апусени“ е забележителен със своите пещери, каньони и водопади.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво е истинското име на Христо Смирненски?
Next: Край на мистерията: Тези известни личности ще вият снага в Dancing Stars

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.