Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Коя е Наталия Киселова?
  • Без категория

Коя е Наталия Киселова?

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Screenshot_28

Доц. Наталия Киселова е „доктор“ по Конституционно право от 2008 г. Тя е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2005 г. в катедра „Конституционноправни науки“, Юридически факултет.

Експерт по конституционно право и права на човека. Автор на монографията „Политически права на българските граждани“.

В периода 2003-2005 г. е редовен докторант в катедра „Конституционноправни науки“. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“.

През периода 2006-2009 г. е експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в LX Народно събрание.

Заема длъжността „държавен експерт“ в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието в периода ноември 2010-януари 2012 г.

Специализирала е в Университета Кеймбридж (2015) и Московския държавен университет „Ломоносов“ (2014). Била е съветник по правни въпроси (2012 – 2016) и секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев (2016-2017).

От днес в професионалната си биография добавя и председател на 51-ото Народно събрание на Република България.

Наталия Киселова е родена на 19 юни 1977 г. в Казанлък, Народна република България. Баща й Васил Киселов е лидер на БЗНС „Александър Стамболийски“ в града. Майка й почива рано. Има по-малка сестра. Възпитаник е на Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в града. През 2002 г. завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Право“, и специализации по „Правораздаване“ и „Публична администрация“.

От 2003 до 2005 г. е редовен докторант в катедра „Конституционноправни науки“. От 2005 г. е редовен преподавател по конституционно право в ЮФ на СУ. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“.

Между 2006 и 2009 г. е експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в XL народно събрание. В периода 2010 – 2012 г. е експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието.

В периода 2016 – 2017 г. е секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев.

На парламентарните избори през октомври 2024 г. е избрана за депутат от 23 МИР София. След като Парламентът не успява да си избере председател в рамките на десет заседателни дни, Киселова е избрана за председател на Народното събрание на 6 декември 2024 година.

Continue Reading

Previous: Приятелят ми разбра, че съм бременна и избяга. Родителите ми също не ме приеха и аз започнах да оцелявам, както можех. Но този начин на живот стана фатален за детето ми
Next: Вкусни курабийки, които се приготвят за 5 минути, а самите те се пекат за 20 минути

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.