Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил
  • Новини

Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
tqwreherherher.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В света, пълен с неизвестност и непостоянство, е трудно да открием хора, достойни за нашето доверие. Способността да се доверим обаче, не зависи само от другите, но и от нас – от нашите вътрешни убеждения, страхове и надежди. Забележително е, че аналогична характеристика присъства и при животните.

Те имат необяснимата способност интуитивно да разпознават доверието, което ние им предлагаме.
Тази статия представя историята на Фрезър – майката крава, която се довери на човека по време на едно от най-критичните й моменти.

Фрезър е крава, която се бореше със здравословни проблеми и бе на път да роди първото и, за съжаление, последното си теле.

По време на процеса на раждане, тя изпитва непреодолими затруднения, но не бе сама. Исмаил, човекът, който я грижеше, бе с нея през цялото време, усилено работейки за да й осигури утеха и помощ. В знак на благодарност, Фрезър се отплати на Исмаил с любов, демонстрирана чрез нежни целувки.

След като процесът на раждане приключи, Фрезър започна да плаче.

Да, наистина. Тази майка крава плачеше със сълзи, които се стичаха по бузите й. Независимо от факта, че новороденото й бе в безопасност, тя продължаваше да целува Исмаил – това беше начинът й да изрази благодарността си към него.

Фрезър сякаш искаше да каже: „Грижи се добре за дъщеря ми, вярвам ти!“. След това, здравословното състояние на Фрезър се влоши и тя бе отведена във ветеринарната клиника, докато малката Сави остана под опеката на Исмаил.
На следващия ден, за съжаление, Фрезър почина.

Но доверието, което тя бе поставила в Исмаил, не бе забравено. Той пое задачата да грижи за малката Сави и да й осигури благоприятна среда за растеж в рамките на Fundacion Santuario Gaia (Фондация Gaia Sanctuary), заедно с други крави и бикове.

Тази история ни напомня за неподценената емоционална сложност на животните, доказвайки ни, че и те, както хората, са способни на големи и непоколебими чувства. Фрезър може да не е вече с нас, но нейният дух и доверието, което тя постави в Исмаил, ще продължат да живеят в Сави.

Исмаил, от своя страна, е чудесен пример за създаване на доверие и посветеност към животните, демонстрирайки възможността за силни връзки между човека и животното.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Истина е новината за новия водещ на Стани богат, политика П.С. заменя Михаил Билалов
Next: Още при раждането й съобщават, че дъщеря й е загинала, но след много години те се срещат за първи път

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.