Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил
  • Новини

Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
tqwreherherher.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В света, пълен с неизвестност и непостоянство, е трудно да открием хора, достойни за нашето доверие. Способността да се доверим обаче, не зависи само от другите, но и от нас – от нашите вътрешни убеждения, страхове и надежди. Забележително е, че аналогична характеристика присъства и при животните.

Те имат необяснимата способност интуитивно да разпознават доверието, което ние им предлагаме.
Тази статия представя историята на Фрезър – майката крава, която се довери на човека по време на едно от най-критичните й моменти.

Фрезър е крава, която се бореше със здравословни проблеми и бе на път да роди първото и, за съжаление, последното си теле.

По време на процеса на раждане, тя изпитва непреодолими затруднения, но не бе сама. Исмаил, човекът, който я грижеше, бе с нея през цялото време, усилено работейки за да й осигури утеха и помощ. В знак на благодарност, Фрезър се отплати на Исмаил с любов, демонстрирана чрез нежни целувки.

След като процесът на раждане приключи, Фрезър започна да плаче.

Да, наистина. Тази майка крава плачеше със сълзи, които се стичаха по бузите й. Независимо от факта, че новороденото й бе в безопасност, тя продължаваше да целува Исмаил – това беше начинът й да изрази благодарността си към него.

Фрезър сякаш искаше да каже: „Грижи се добре за дъщеря ми, вярвам ти!“. След това, здравословното състояние на Фрезър се влоши и тя бе отведена във ветеринарната клиника, докато малката Сави остана под опеката на Исмаил.
На следващия ден, за съжаление, Фрезър почина.

Но доверието, което тя бе поставила в Исмаил, не бе забравено. Той пое задачата да грижи за малката Сави и да й осигури благоприятна среда за растеж в рамките на Fundacion Santuario Gaia (Фондация Gaia Sanctuary), заедно с други крави и бикове.

Тази история ни напомня за неподценената емоционална сложност на животните, доказвайки ни, че и те, както хората, са способни на големи и непоколебими чувства. Фрезър може да не е вече с нас, но нейният дух и доверието, което тя постави в Исмаил, ще продължат да живеят в Сави.

Исмаил, от своя страна, е чудесен пример за създаване на доверие и посветеност към животните, демонстрирайки възможността за силни връзки между човека и животното.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Истина е новината за новия водещ на Стани богат, политика П.С. заменя Михаил Билалов
Next: Още при раждането й съобщават, че дъщеря й е загинала, но след много години те се срещат за първи път

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.