Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крадец нахлу в дома на дядо, но когато осъзна грешката си беше вече късно
  • Новини

Крадец нахлу в дома на дядо, но когато осъзна грешката си беше вече късно

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
nahluvanvkeraddecc.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Този младеж е нахлул в къщата на 73 годишния пенсионер заплашвайки него и жена му с нож но не е знаел че възрастният мъж е боксьор, морски пехотинец и инструктор по ръкопашен бой.И вижте какво го е сполетяло.Едва ли повече ще посмее да направи подобно нещо занапред!

Накратко за морскта пехота в САЩ:

От самото си начало през 2001 година до наши дни, MCMAP е посветила десетки хиляди войници в тънкостите на невъоръжения бой, както и в техниките за употребата на хладни оръжия (пушки, щикове и т.н) или така наречените „weapons of opportunity“. За дори още по-важно от самата методология на боя се счита обаче развитието на характера и стратегическия начин на мислене на пехотинците.

Особено високо се цени способността за проумяване на отговорността, свързана с лидерството, прилагането на силата и колективната работа. Изобщо не е случайно, че поради строгия подбор на кадрите, интензивното ниво на обучение и възможността за изключително бързо разполагане във всяка точка на света, именно морските пехотинци са един от важните инструменти в осъществяването на глобалната американска външна политика.

Морските пехотинци се запознават подробно със различни примери от военната практика, при които даден войник или генерал се е отличил с особено тактическо майсторство или находчивост. Често се правят и детайлни анализи и дискусии върху емблематични битки, които са останали във военна историята поради една или друга причина.

Преподава се и предметът „Martial Culture Studies“, който е фокусиран върху изучаването на древните бойни общества като тези на спартанците, индианците апачи и африканските зулусите. Чрез разглеждането на тези войнствени култури, морските пехотинци са в състояние да усвоят фундаментални тактики и методи от миналото, които могат да бъдат успешно прилагани и по време на днешните военни операции.

Сериозно внимание се обръща още върху психологическите дисциплини, разглеждащи проблемите на гъвкавото поведение, междуличностно насилие, ситуационното лидерство и кризисното вземане на решения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нов скандал заради украинските бежанци у нас и сирените за 2ри юни
Next: Куриоз: 1200 бедстващи украинци в Слънчев бряг се изпариха! Търсят ги под дърво и камък

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.