Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край! Кмет забрани да се умира в българско село
  • Новини

Край! Кмет забрани да се умира в българско село

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
kraisraskrmaet.png

Кадър Нова

Историята е от Видинско

Десетки градове в България са такива, но само на карта. Населението на страната ни изчезва. Най-силно това се усеща във Видинско, където живеят малко под 76 хиляди души.

Това е и най-малката област в България след резултатите от последното преброяване. В едно от селата там, кмет забрани на хората да умират, за да се справи с демографската криза.

Не изпускай тези оферти:

Върбово. Село във видинската община Чупрене. Гледката на красивата природа около него оставя всеки без дъх, но през последните години хората там ги няма и къщите са много повече от жителите.

„Няма никой нагоре, ние сме само. Тук има едни хора от София, които са тук вече, тук отдолу няма. На площада сме само ние и някъде тук там да има хора“, твърди Борислав Динков, жител на село Върбово.

В населеното място живеят толкова хора, колкото в един малък блок в столицата или около 60 души. Средната им възраст е 70 години. Някога в селото живеели над 1500 души, училището било пълно, имали дори и кино. „До седми клас е имало деца. Моя набор сме били 19 деца в клас, а сега е запустяло и няма нищо“, разказва Борислав.

Преди години в къщите се чувало говор, в стаите светело, а по улиците играели деца. Сега са запустели, в тях има бурени вместо семейства и от домовете се показват само катинарите.

В област Видин има населено място в което живее само с един жител. 90 от селата са под 200 души. А в цялата община Бойница, която е и най-малката живеят около 780 мъже и жени. Във Върбово животните често запълват липсата на хора. В техните очи местните виждат своите близки, които не са до тях.

Кметският наместник забранил на хората в селото да умират. „От както съм наместник само двама души съм изпратил и донякъде се гордея с това, колкото по-малко, толкова по-добре. Но станаха много хора в преклонна възраст и ще намалеем още в близките години. Не ги допускаме „горе”, да си стоят вкъщи“, категоричен е Младен Георгиев, кметски наместник на село Върбово, Видинско.

След десет години, малкото останали жители на Върбово прогнозират, че в селото няма да остане почти никой.

Още интересни статии:

Снимка Булфото

Събщиха неприятна новина за цените на жилищата у нас.

Цените на жилищата и наемите в страните от Европейския съюз продължават да се повишават със стабилни темпове през второто тримесечие на годината в сравнение с първите три месеца на 2021 г. Цените на жилищата се увеличават с 9,9 процента, а наемите им растат с 1,7 на сто през този период, показват данните на европейската статистическа служба Евростат.

Цените на жилищата и наемите нарастват с почти еднакви темпове между 2010 г. и второто тримесечие на 2011 г. След това обаче поскъпването на жилищата се ускорява значително.

От 2010 г. до второто тримесечие на 2022 г. жилищата в ЕС поскъпват с 48 процента, а наемите се повишават с 18 на сто.

Цените на жилищата в България се увеличават с приблизително 59 процента от 2010 г. до второто тримесечие на 2022 г., а наемите им се повишават с около 23,5 на сто, показват данните на Евростат.

Цените на жилищата в ЕС

Цените на жилищата се увеличават с над 100 процента между 2010 г. и втората четвърт на тази година в редица страни от ЕС – Естония (+196 процента), Унгария (+168 на сто), Люксембург (+135 процента), Латвия (+131 на сто), Литва (+130 процента), Чехия (+130 на сто) и Австрия (+121 процента).

През този период те се повишават в 24 страни от Евросъюза и намаляват в едва 3 – Гърция (-23 процента, данните са на Централната банка на страната и са до 2021 г. вместо до второто тримесечие на 2022 г.), Италия (-8 на сто) и Кипър (-6 процента), пише dunavmost.com.

Наемите на жилищата в ЕС

Цените на жилищата се повишават с по-бързи темпове в сравнение с наемите в 19 страни от ЕС, сред които и в България, между 2010 г. и второто тримесечие на 2022 г., по данни на Евростат.

Наемите растат в 25 страни от ЕС през този период и се понижават само в 2 – Гърция (-24 процента) и Кипър (-0.2 на сто).

Най-значително е повишението на наемите в Естония (+214%), Литва (+139%) и Ирландия (+82%).

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тътенът е от 5 км под земята! Мощно земетресение удари Гърция
Next: Имала е час с масажист. Мъж се върна у дома и откри убитата си съпруга

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.