Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край! Кмет забрани да се умира в българско село
  • Новини

Край! Кмет забрани да се умира в българско село

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
kraisraskrmaet.png

Кадър Нова

Историята е от Видинско

Десетки градове в България са такива, но само на карта. Населението на страната ни изчезва. Най-силно това се усеща във Видинско, където живеят малко под 76 хиляди души.

Това е и най-малката област в България след резултатите от последното преброяване. В едно от селата там, кмет забрани на хората да умират, за да се справи с демографската криза.

Не изпускай тези оферти:

Върбово. Село във видинската община Чупрене. Гледката на красивата природа около него оставя всеки без дъх, но през последните години хората там ги няма и къщите са много повече от жителите.

„Няма никой нагоре, ние сме само. Тук има едни хора от София, които са тук вече, тук отдолу няма. На площада сме само ние и някъде тук там да има хора“, твърди Борислав Динков, жител на село Върбово.

В населеното място живеят толкова хора, колкото в един малък блок в столицата или около 60 души. Средната им възраст е 70 години. Някога в селото живеели над 1500 души, училището било пълно, имали дори и кино. „До седми клас е имало деца. Моя набор сме били 19 деца в клас, а сега е запустяло и няма нищо“, разказва Борислав.

Преди години в къщите се чувало говор, в стаите светело, а по улиците играели деца. Сега са запустели, в тях има бурени вместо семейства и от домовете се показват само катинарите.

В област Видин има населено място в което живее само с един жител. 90 от селата са под 200 души. А в цялата община Бойница, която е и най-малката живеят около 780 мъже и жени. Във Върбово животните често запълват липсата на хора. В техните очи местните виждат своите близки, които не са до тях.

Кметският наместник забранил на хората в селото да умират. „От както съм наместник само двама души съм изпратил и донякъде се гордея с това, колкото по-малко, толкова по-добре. Но станаха много хора в преклонна възраст и ще намалеем още в близките години. Не ги допускаме „горе”, да си стоят вкъщи“, категоричен е Младен Георгиев, кметски наместник на село Върбово, Видинско.

След десет години, малкото останали жители на Върбово прогнозират, че в селото няма да остане почти никой.

Още интересни статии:

Снимка Булфото

Събщиха неприятна новина за цените на жилищата у нас.

Цените на жилищата и наемите в страните от Европейския съюз продължават да се повишават със стабилни темпове през второто тримесечие на годината в сравнение с първите три месеца на 2021 г. Цените на жилищата се увеличават с 9,9 процента, а наемите им растат с 1,7 на сто през този период, показват данните на европейската статистическа служба Евростат.

Цените на жилищата и наемите нарастват с почти еднакви темпове между 2010 г. и второто тримесечие на 2011 г. След това обаче поскъпването на жилищата се ускорява значително.

От 2010 г. до второто тримесечие на 2022 г. жилищата в ЕС поскъпват с 48 процента, а наемите се повишават с 18 на сто.

Цените на жилищата в България се увеличават с приблизително 59 процента от 2010 г. до второто тримесечие на 2022 г., а наемите им се повишават с около 23,5 на сто, показват данните на Евростат.

Цените на жилищата в ЕС

Цените на жилищата се увеличават с над 100 процента между 2010 г. и втората четвърт на тази година в редица страни от ЕС – Естония (+196 процента), Унгария (+168 на сто), Люксембург (+135 процента), Латвия (+131 на сто), Литва (+130 процента), Чехия (+130 на сто) и Австрия (+121 процента).

През този период те се повишават в 24 страни от Евросъюза и намаляват в едва 3 – Гърция (-23 процента, данните са на Централната банка на страната и са до 2021 г. вместо до второто тримесечие на 2022 г.), Италия (-8 на сто) и Кипър (-6 процента), пише dunavmost.com.

Наемите на жилищата в ЕС

Цените на жилищата се повишават с по-бързи темпове в сравнение с наемите в 19 страни от ЕС, сред които и в България, между 2010 г. и второто тримесечие на 2022 г., по данни на Евростат.

Наемите растат в 25 страни от ЕС през този период и се понижават само в 2 – Гърция (-24 процента) и Кипър (-0.2 на сто).

Най-значително е повишението на наемите в Естония (+214%), Литва (+139%) и Ирландия (+82%).

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тътенът е от 5 км под земята! Мощно земетресение удари Гърция
Next: Имала е час с масажист. Мъж се върна у дома и откри убитата си съпруга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.