Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата
  • Новини

Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
bsfdhhffdhesgfgdfgfdg.png

На 1 януари 2025 година България трябва да премине към еврото. Незабавно банкоматите ще спрат да пускат пари в лева. Ще може да се изтегля единствено евро след датата на въвеждане.

Преобразуването на цените и другите стойности от лева в евро се извършва чрез прилагане на пълната числова стойност на фиксирания валутен курс и закръгляване на получената сума до два знака след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие с математическите правила за закръгляване, а именно:

Ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; нo ако третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с едно.

Описват се и специфичните случаи, при които не се прилага гореописаното математическото правило (изключения от общото правило за закръгляване): превалутиране на заплати, пенсии, социални придобивки, превалутиране на номиналната стойност на финансови инструменти.

С цел да се сведат до минимум публичните разходи, свързани с въвеждането на еврото, всеки субект, независимо дали е частен или публичен, следва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка.

 

Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, не следва да се компенсират от публични средства, съобщават от Министерство на финансите.

Един месец след като ЕС издаде решение, че ще ни приеме в Еврозоната ще започне да тече преходен период с изписване на цените в лев и евро. Той ще продължи 12 месеца след въвеждането на еврото.

Всеки търговец, който спазва правилата перфектно, показва двете цени, преобразува правилно и разбираемо валутите, ще получи стикер „Честен търговец“. КЗП, министерствата, НПО-та и всички отговорни институции ще съблюдават пазарното поведение.

Гражданите ще могат да събират информация и да сигнализират на властите. В първия месец след като влезем в еврозоната ще ни връщат ресто само в евро, освен ако няма някаква пречка. Дори да заплатим в левове. Изключение: търговците няма да бъдат задължени да приемат от купувача повече от 50 броя монети в лева.

Работата на банкоматите – може да се изтегля единствено евро след датата на въвеждане на еврото.

Държавата ще снабди търговците и фирмите с монети и банкноти в евро още преди то да е въведено. В преходния период, в който работят и двете валути, търговецът няма да е задължен да получи повече от 50 броя левови монети, включително стотинки.

Регламентира се, още че  Българската народна банка ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето;

– Кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД ще предоставят услуга за обмен на банкноти и монети от лева в евро, безплатно през първите 6 месеца след въвеждането на еврото

Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цветанка Ризова си навлече гнева на колегите, ето как се уреди
Next: Проф. Дуранкев с лоши новини за бъдещите пенсионери

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.