Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата
  • Новини

Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
dsdvdfvsdfvfdbgfhjhgj.png

На 1 януари 2025 година България трябва да премине към еврото. Незабавно банкоматите ще спрат да пускат пари в лева. Ще може да се изтегля единствено евро след датата на въвеждане.

Преобразуването на цените и другите стойности от лева в евро се извършва чрез прилагане на пълната числова стойност на фиксирания валутен курс и закръгляване на получената сума до два знака след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие с математическите правила за закръгляване, а именно:

Ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; нo ако третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с едно.

Описват се и специфичните случаи, при които не се прилага гореописаното математическото правило (изключения от общото правило за закръгляване): превалутиране на заплати, пенсии, социални придобивки, превалутиране на номиналната стойност на финансови инструменти.

С цел да се сведат до минимум публичните разходи, свързани с въвеждането на еврото, всеки субект, независимо дали е частен или публичен, следва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка.

Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, не следва да се компенсират от публични средства, съобщават от Министерство на финансите.

Един месец след като ЕС издаде решение, че ще ни приеме в Еврозоната ще започне да тече преходен период с изписване на цените в лев и евро. Той ще продължи 12 месеца след въвеждането на еврото.

Всеки търговец, който спазва правилата перфектно, показва двете цени, преобразува правилно и разбираемо валутите, ще получи стикер „Честен търговец“. КЗП, министерствата, НПО-та и всички отговорни институции ще съблюдават пазарното поведение.

Гражданите ще могат да събират информация и да сигнализират на властите. В първия месец след като влезем в еврозоната ще ни връщат ресто само в евро, освен ако няма някаква пречка. Дори да заплатим в левове. Изключение: търговците няма да бъдат задължени да приемат от купувача повече от 50 броя монети в лева.

Работата на банкоматите – може да се изтегля единствено евро след датата на въвеждане на еврото.

Държавата ще снабди търговците и фирмите с монети и банкноти в евро още преди то да е въведено. В преходния период, в който работят и двете валути, търговецът няма да е задължен да получи повече от 50 броя левови монети, включително стотинки.

Регламентира се, още че Българската народна банка ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето;

– Кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД ще предоставят услуга за обмен на банкноти и монети от лева в евро, безплатно през първите 6 месеца след въвеждането на еврото

Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна на пазара на жилища у нас
Next: Автогигант откри завод в България на мястото на Практикер, търсят 400 души за работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.