Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!
  • Без категория

Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
fdshdfhfdghfbggfbfg

Магазините тип „Всичко за 1 лев“ нашумяха ударно преди близо 15-16 години. Цяла мания е на път да си отиде завинаги, видя КОЧ.

Фикс идеята да преровиш и да се оборудваш за без пари със стоки ментета и некачествени домакински уреди вече ще бъде крайно трудна за осъществяване.

Иде краят на магазините за левче. Все повече китайски дюкяни вече са затворени, а други отдавна са се отказали най-евтината стока, която да продават, да бъде само 1 лев. Бедното население съвсем естествено като хипнотизирано гледаше евтинията, игнорирайки „благоуханието“, което се носи на влизане.

С 1 лев в джоба всеки се чувстваше направо милионер, влизайки да си закупи най-необходимите стоки за бита. И не само това.

Магазинчетата често са ставали арена на сблъсък между разгорещени домакини и млади моми, готови да си скубят косите до откат в името на това за тях да отиде последното огледалце в комплект с червило. Баби дори са размахвали бастуни една срещу друга, за да докопат пакет от 8 тоалетни хартии само за 1 левче.

Естествено никой не е оставял само лев за желан продукт.

„Изкушението дебне отвсякъде“, коментират редовни клиентки. Причината за това се подразбира – в китайските магазинчета просто има всичко. От калпави електроуреди, които могат да гръмнат при ползване над 5 минути, имитираща порцелан посуда до парфюми със сносна миризма, която за секунди се примесва с едрите капки избила пот. А българите грабеха ли грабеха, клиент да остави под 5 лева никога не се е случвало.

Но както всяко нещо истерията покрай магазините за 1 лев рязко отшумя. Появиха се моловете, в които все се намира по някоя сергия, която да е за джоба на всеки, разраснаха се и пазарите, на които виетнамци, ливанци и китайци пак продават по някоя друга стока менте. Добре познатите магазини за левче вече са с нов облик и витрини, на които се ширят обявки: „Комплект химикалки 2 лева“, „5 червила – 4 лева“, „Чифт гащи 5 лева“.

Служителка на магазин в столичния квартал „Слатина“ разкри, че преструктурирането се налага заради липсата на клиенти.

„От „Илиянци“ и моловете хората си купуват пак за без пари това, което ние продаваме. А и по-представително звучи: „Магазин за всичко“, отколкото „Магазин за 1 лев“, коментира тя и добави, че няма как билетът за градския транспорт да струва 1,60 лева, с 60% повече от най-евтината стока, която тя продава.

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов и Софи Маринова зарадваха феновете за празниците с нова песен, дава заявка за хит
Next: Най-важния семеен празник срещаме след ден! Красиви имена черпят, а традициите повеляват на трапезата да има

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.