Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на мистерията с Хекимян, знам защо напусна БТВ, обяви журналист
  • Новини

Край на мистерията с Хекимян, знам защо напусна БТВ, обяви журналист

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
sdfhfgdjfgj.jpg

В спокойния съботен ден след Деня на Независимостта топ новина стана напускането на БТВ на легендата Антон Хекимян.

След 19 години там директорът на новините просто напусна от раз.

Този път явно няма драма, както с напускането на Венелин Петков преди 2 години.

Хекимян е напуснал по своя воля, стана ясно, както от неговото изявление и от това на телевизията.

От телевизията категорично обявиха:

„Би Ти Ви Медиа Груп“ (bTV Media Group) приема с незабавен ефект оставката на Антон Хекимян вследствие на неговото решение да продължи в друга професионална посока“.

Става ясно, че временно ще бъде заместен от чужденец.

Уточнява се, че в междинния период, главният изпълнителен директор на „Би Ти Ви Медиа Груп“ Ралф Бартолaйт ще отговаря за новинарското съдържание. На помощ ще му са главният редактор на „bTV Новините“ Веселина Петракиева, с главния редактор на „Актуални предавания“ Искра Владимирова и с мениджъра уеб съдържание и изпълнителен продуцент на редакция „Спорт“ Владислава Лазарова.

Ясно е, че рокадата е станала непредвидено и внезапно.

Веднага заваляха всякакви предположения в мрежата:

Ето какво написа самият Хекимян:

Ето прочувствения пост във Фейсбук, с който Антон Хекимян във Фейсбук:

През вече далечната 2004 година започнах в БТВ като стажант. Тогава бях на 20 години. За 19 години разбрах какво е да си посветен на журналистиката, да обичаш хората, с които те среща съдбата и да се учиш от живота на истинските хора.

Извървях дълъг път и съм благодарен на колегите, които са ме подкрепяли в първите ми стъпки и на всички хора, които повярваха в мен.

Щастлив съм, че се участвах в това пътешествие. Битки, победи, радости, смях, незабравими герои, понякога сълзи, но никога съжаление. БТВ ме научи на дисциплина!

Да работиш с професионалистите в БТВ НОВИНИТЕ е привилегия и аз винаги съм ценил усилието на всеки един човек в екипа си.Научен съм, че трябва да се дава шанс и се радвам, че успях да дам път на много млади хора да творят и на много колеги да намерят още предизвикателства в работата си.

Битката за истината трябва да се води на всички нива – независимо от длъжността, която заемаш или професията, която практикуваш. А журналистите са онези хора в нашето общество, които следват принципа на истината безусловно.

Не мога да скрия, че решението да поема в друга посока е изключително трудно. Но всеки, който ме познава истински, е наясно, че обичам предизвикателствата и не се страхувам.

Докато пиша тези думи през съзнанието ми преминават лицата на любимите ми колеги и приятели в БТВ – сърцето ми е пълно. Благодаря!“

Той изобщо не посочва къде ще отива след БТВ.

Явно обаче, че има алтернатива.

Първото предположение беше, че от Нова телевизия са му предложили много добра оферта в 5 цифрена сума, за да мине при тях.

Това обаче бе опровергана от работещите в кухнята на Нова.

Още повече, че там Хекимян трябва да си партнира с бившата си голяма любов Василена Гръбчева.

 

После се появи още по-невероятна версия, че е получил предложение от Борисов да се включи в битката за София.

Тази идея бе приета в мрежата с насмешки.

Колкото и нелогично да звучи обаче неведнъж и други избраници на Борисов са изглеждали невероятно, но това не е пречило да се впускат в надпреварите.

А за капак журналистът зевзек от Дарик и „Не! Новините“ обяви най-невероятната версия:

„Да, истина е. Anton Hekimyan идва на стаж в Не!Новините. Медия №37 в страната и №32 ще бъде ръководена от него, докато аз и г-н Пеевски сме кмет на София.“, написа той в мрежата.

Това разбира се е в кръга на шегата, но кой знае.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си един от най-уважаваните пловдивски стоматолози
Next: По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.