Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на опашките и дългото чакане на границите ни! Ето какво ще се случи през април
  • Новини

Край на опашките и дългото чакане на границите ни! Ето какво ще се случи през април

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfsfbgfddfnghnhg.png

През април месец Европейският парламент (ЕП) ще се произнесе по нашата идея за това 60 секунди да бъде максималното време за проверка на тежкотоварни камиони по граници, с което да се намалят опашките или най-малкото да облекчим малко работния процес на тези хиляди момчета и момичета, които са по пътищата на Европа и с дни чакат по европейските граници, за да могат да доставят стоката, за която са били наети.

Това заяви пред „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков относно въвеждането на общоевропейски стандарт от една минута за обработване на тежкотоварните камиони по вътрешноевропейските граници.

По думите му тази идея е напълно изпълнима и това ще бъде изключителен завършек на мандата, ако през април ЕП я одобри и в резолюция обяви решението си, че по вътрешните граници на Европейския съюз, без значение дали си в Шенген или не, този стандарт трябва да бъде спазван, за да се осигури достатъчно персонал, достатъчно техника, която да позволява за 60 секунди всеки камион да бъде проверяван.

Запитан дали ще има нови моменти в изборната кампания за Европейския парламент, Новаков отговори, че със сигурност този път тя ще бъде много различна. Той смята, че Европа завива надясно и, че очакванията са крайнодесните в Европейски парламент да увеличат своя брой.

„Аз искрено вярвам, че ЕНП ще има повече от депутатите, които има в момента, предполагам около 200, което за мен е положително, защото имаме нужда малко да балансираме тази ултралиберална, изключително левичарска зелена утопия, която заля целия Европейски съюз“, добави евродепутатът.

„Хиляди трактори са блокирали Брюксел в момента заради това, че Зелената сделка има непосилни изисквания към средното домакинство в ЕС.

И аз вярвам, че това, което се случва в момента, е по-скоро нещо положително и би помогнал на Съюза да бъде обърнат към хората, а не институциите да бъдат самодостатъчни и да гласуват правила, които единствено създават допълнително бюрокрация и остават неразбрани за хората“, заключи Андрей Новаков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безпрецедентно чудо с 2 малки деца в София: Полицията тараши наред
Next: В кой ден трябва да смените чаршафите си, за да привлечете богатството в дома си?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.