Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на опашките и дългото чакане на границите ни! Ето какво ще се случи през април
  • Новини

Край на опашките и дългото чакане на границите ни! Ето какво ще се случи през април

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfsfbgfddfnghnhg.png

През април месец Европейският парламент (ЕП) ще се произнесе по нашата идея за това 60 секунди да бъде максималното време за проверка на тежкотоварни камиони по граници, с което да се намалят опашките или най-малкото да облекчим малко работния процес на тези хиляди момчета и момичета, които са по пътищата на Европа и с дни чакат по европейските граници, за да могат да доставят стоката, за която са били наети.

Това заяви пред „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков относно въвеждането на общоевропейски стандарт от една минута за обработване на тежкотоварните камиони по вътрешноевропейските граници.

По думите му тази идея е напълно изпълнима и това ще бъде изключителен завършек на мандата, ако през април ЕП я одобри и в резолюция обяви решението си, че по вътрешните граници на Европейския съюз, без значение дали си в Шенген или не, този стандарт трябва да бъде спазван, за да се осигури достатъчно персонал, достатъчно техника, която да позволява за 60 секунди всеки камион да бъде проверяван.

Запитан дали ще има нови моменти в изборната кампания за Европейския парламент, Новаков отговори, че със сигурност този път тя ще бъде много различна. Той смята, че Европа завива надясно и, че очакванията са крайнодесните в Европейски парламент да увеличат своя брой.

„Аз искрено вярвам, че ЕНП ще има повече от депутатите, които има в момента, предполагам около 200, което за мен е положително, защото имаме нужда малко да балансираме тази ултралиберална, изключително левичарска зелена утопия, която заля целия Европейски съюз“, добави евродепутатът.

„Хиляди трактори са блокирали Брюксел в момента заради това, че Зелената сделка има непосилни изисквания към средното домакинство в ЕС.

И аз вярвам, че това, което се случва в момента, е по-скоро нещо положително и би помогнал на Съюза да бъде обърнат към хората, а не институциите да бъдат самодостатъчни и да гласуват правила, които единствено създават допълнително бюрокрация и остават неразбрани за хората“, заключи Андрей Новаков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безпрецедентно чудо с 2 малки деца в София: Полицията тараши наред
Next: В кой ден трябва да смените чаршафите си, за да привлечете богатството в дома си?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.