Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край, Слави Трифонов се появи и направи смразяващо изказване
  • Новини

Край, Слави Трифонов се появи и направи смразяващо изказване

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
asdcsdcaskddkfvkdfkvfd.png

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов коментира, че ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС си имат нова сглобка и в Столичния общински съвет „без никакъв срам“.

Поводът за коментара му стана изборът на общинаря от ПП Цветомир Петров за председател на СОС с подкрепата на ПП-ДБ-СС, ГЕРБ и три гласа от БСП и четирима от „Възраждане“. Петров получи и подкрепата на тримата от „Синя София“.

По повод „белия дим“ от СОС Трифонов обвини Бойко Борисов, че вчера е излъгал гражданите в очите, като е обявил изборите в София за купени и е обещал, че няма да управлява с ПП, а на другия ден неговите съпартийци в Общинския съвет са направили точно обратното.

„След сглобката на национално ниво, която сътвориха Продължаваме Промяната, Демократична България, ГЕРБ и ДПС, без никакъв, ама никакъв срам, сега имат нова сглобка в Столичния общински съвет. Ама вчера Бойко Борисов каза, че ще се ходи на избори, нямало да се събира с ПП, защото имало съмнения в изборите … и гледа в камерите, което означава в очите на българите, и лъже без никакъв срам, камо ли с чувство за грях. Нали беше много религиозен?“, написа в профила си във Фейсбук Трифонов.

Той упрекна управляващите на национално ниво, че са си напазарували по няколко съветници от БСП и „Възраждане“, за да им се получи бройката и мнозинството. Това доведе до изключване на четирима от партията на Костадинов, за които и от партията признаха, че са били купени.

„24 часа по-късно общинските съветници от ГЕРБ се прегърнаха с общинските съветници от Продължаваме промяната и гласуваха заедно за председател от ПП. И, за да си прикрият гнусната сглобка си напазаруваха едни предатели от групите на БСП и Възраждане, за да ги използват за смокинов лист… или тоалетна хартия… каквото си решат, нали са си платили.

Мога само да съчувствам на Корнелия Нинова и Костадин Костадинов, този мач съм го играл и мога само да им кажа, че в крайна сметка това е полезно, защото за някакви смешни обещания и пари са се оттървали от предатели“, коментира лидерът на ИТН.

После уличи в неспазеното обещание и лидера на „Спаси София“ Борис Бонев, който беше против съвместно управление с ГЕРБ.

„Има един много мъжествен субект в столична община, Борис Бонев, представител на жълтите павета, който заяви, че ако ГЕРБ подкрепят неговата формация Спаси София, въпросната формация веднага ще напусне групата на ПП/ДБ. Не го виждам днес да е напуснал, а го виждам прегърнат с Антон Хекимян. Като казвам прегърнат… казвам.. прегърнат! Затова още веднъж ще кажа: „Горчиво! На младоженците – честито!“, пише Трифонов.

Той не смята, че оформилото се мнозинство за избор на председател на СОС ще е полезно за столицата.

„Дали от този брак ще произтече нещо добро за София? Едва ли? Тези, които бяха избрани в София да разградят модела Фандъкова от днес вече работят с хората на Фандъкова.

Убеден съм, че техните гласоподаватели ги изпратиха в управлението на София, за да сключат точно този брак“, коментира Трифонов. После направи паралел с тортата на ДБ, която изобразяваше отрязаните парчета от Паметника на Съветската армия. „Сега си направете една торта със статуята на „Света София“ и …. няма да казвам какво да я направите!“, призова Слави Трифонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван Звездев показва как да приготвите най-вкусната мусака
Next: Не идвай на сватбата. Там ще има само богаташи, казала дъщерята на баща си. И горко съжалила

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.