Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край, Слави Трифонов се появи по телевизията и ги попиля
  • Новини

Край, Слави Трифонов се появи по телевизията и ги попиля

Иван Димитров Пешев януари 5, 2024
asdcdsgffdsgsdfgfdg.png

Цитираме дословно

„В момента, депутатите от ППДБ, ГЕРБ и ДПС променят българската Конституция.

Променят я така, както им изнася. И по-точно, както изнася на няколко човека.

Още по-точно – Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев са използвани, заради жалкото си его и глупавите си комплекси, да удовлетворят желанията на Бойко Борисов и Делян Пеевски, за да отнемат възможностите на президента да създава баланс чрез служебните правителства и службите.

Да могат да назначават политически главен прокурор. Да приемат двойното гражданство, за да оправдаят лъжите на Кирил Петков и да измият срама от цялата политическа система, че е допуснат човек като него да бъде министър, дори министър-председател. Не знам колко от вас са чели Конституцията, но със сигурност всички знаете, че ако нещо работи добре не бива да се променя.

 

Българската Конституция такава, каквато беше до днес, работеше добре и в услуга на българските граждани. И ако нещо трябва да се пипа в Конституцията, то първо трябваше да се подложи на общо народно обсъждане, а след това промените да се направят от Велико Народно събрание.

Това подсказва логиката и моралът. Но хората, които променят днес българската Конституция, не се опират на логика и на морал, а на амбиции за абсолютна власт, комплекси, жалки страсти, безсрамие и арогантна некадърност. Разбира се, такива неща се правят преди големи празници, когато хората са празнично настроени и не мислят много, много за това, което се случва в Парламента.

Така е. Едва ли ще има митинг пред Парламента от възмутени българи, които да протестират срещу изнасилването на Конституцията. Но, както казва великият римски философ Сенека:

“Времето разкрива истината!”. И времето ще покаже, безапелационно и брутално ясно, че всичко, което правят в момента е чудовищно престъпление.

Времето е безмилостен съдник и ако имаме късмет, желание и воля, когато всичко това стане ясно, ще направим всичко възможно, за да поправим стореното днес. Сега не мога да кажа нищо друго, освен че искрено се надявам така да стане, защото не зависи само от мен, а от всички.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ синоптик: Сняг ще покрие България, а след това настъпва нов обрат
Next: Съобщиха чудесни новини: Средната заплата в България става 5 000 лева

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.