Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с лъжата за тюркския ни произход: Резултати от ново ДНК-изследване на генофонда в България
  • Новини

Край с лъжата за тюркския ни произход: Резултати от ново ДНК-изследване на генофонда в България

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
dknproizizohd.png

В началото на седмицата излязоха първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България, научи ТОП Новини.

То доказа по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%.

40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.

Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.

При предишното голямо генетично изследвано директорът на Националната Генетична Лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. „Гео“: „Независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.

„Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена, сочат резултатите – нямаме и 1% гени, свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно робство, в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Ангел Гълъбов.

Коментар на редактора:

Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обърнаха почти никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказвания на иначе устатите ни и компетентни историци.

А трябваше.

Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като е много важна не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, мнозина предпочитат да мълчат.

Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на „татари“, именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да прочетете във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Нея можете да прочетете в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на най-известните „историци“.

А това е лъжа.

Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И доказва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също доказва лъжата.

Истината се оказва трудна за възприемане, след като са те лъгали цял живот. И се иска открито и непредубедено съзнание, за да я допуснеш до себе си.

А истината е, че българите са изключително древен народ. Нещо повече. Те са преки наследници на най-древния народ в Европа. Народът, притежаващ най-старата писменост в света, народът, започнал пръв да обработва златото и металите, народът, чиято култура е била на такова високо ниво, че с увереност може да се нарече люлка на знанията, които са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес. Този народ не е бил пришълец. Не е дошъл от Иран, Пакистан, Афганистан, Татарстан, Хиндукуш, Памир и откъде ли не още. Той е живеел тук от незапомнени времена. И ние сме неговите наследници.

Това обаче не чухте никъде през седмицата. Едно такова признание и навързване на непризнатите досега исторически факти би разтърсило и пренаписало не само българската, но и световната история. И понеже залогът е прекалено голям, се мълчи.

От хилядолетия насам историята на българите е била писана от недоброжелатели. Била е преиначавана и манипулирана. Днес обаче, нашата собствена българска научна общност да прави същото – това е престъпление срещу народа, престъпление срещу кръвта.

Рано или късно то трябва да получи своето заслужено наказание. Защото да ограбиш собствения си народ от идентичност, принадлежност и самочувствие е едно от най-чудовищните престъпления.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново смърт. Страховита катастрофа затвори автомагистрала Тракия тази нощ
Next: Предаваме от ВМЗ Сопот – истински шок за работниците. Току-що изнесоха овъглен млад мъж

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.