Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с майстор Караджов! Ето кой ТВ-любимец ще помага на Мария Силвестър в новия сезон на Бригада нов дом
  • Новини

Край с майстор Караджов! Ето кой ТВ-любимец ще помага на Мария Силвестър в новия сезон на Бригада нов дом

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
ascsafdsgdfgdgdf.png

За почитателите на предаването “ Бригада нов дом “ бе неприятна изненада да научат, че любимият им и колоритен майстор Караджов (заедно с бригадата си) няма да е част от новия сезон на шоуто. Засега не става ясно дали замяната е станало по негово желание или продуцентите са решили да сменят концепцията.

Едно обаче е сигурно – едно от най-обичаните предавания в ефира на bTV ще се завърне с нов сезон, нови трогателни истории и лица през пролетта на 2024 г.

В предстоящите епизоди на любимото предаване до емблематичната и обичана водеща Мария Силвестър ще застане изцяло нова бригада, начело с един от най-колоритните участници във „Фермата“ 8 – Калин Евтимов .

Рамо до рамо с него ще бъдат съдружникът му Симеон, майсторите Димитър, Иван, Ивайло и бащата на Калин – Евтим. „Бригада Нов дом“ ще започне своето ново пътуване из страната със своя специален кемпер, за да достигне до хора от различни кътчета на България.

бригада Нов дом екип

Зрителите отново ще станат съпричастни с тревогите и мечтите на онези, които съдбата е поставила в тежки ситуации, но както винаги във фокус ще е позитивната промяна и усмивките, които “Бригада Нов дом“ ще донесе в живота им.

През новия сезон в подкрепа на каузите ще се включват обикновени хора, обичани лица и доброволци, съпричастни с тях. Те са лично мотивирани, безвъзмездно, с много енергия, желание и доброволен труд да допринесат за подобряване на живота на героите в предаването.

Позитивно, подкрепящо, показващо добрия пример и силно емоционално, предаването винаги предизвиква вълни от съпричастност у зрителите и не случайно се радва на редица признания и отличия.

За петте си сезона досега, обичаният от малки и големи телевизионен проект е променил съдбата на повече от 62 семейства и е възвърнал блясъка в очите на над 160 деца. Тази пролет по bTV обновената „Бригада Нов дом“ обещава да сбъдне още мечти и да връща усмивки – както на участниците, така и на всички пред екраните.

Continue Reading

Previous: Всеки българин трябва да го знае какво ще се случи с имотите, когато влезем в еврозоната
Next: Ето как да си гледате ягоди на балкона – реколтата е даже по-добра, отколкото на полето:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.