Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красивата Божидара: Влошавам се с часове, надявам се да издържа до другата седмица
  • Новини

Красивата Божидара: Влошавам се с часове, надявам се да издържа до другата седмица

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
bazihaiidarana.jpg

„Състоянието ми се влошава за часове и най-общо в момента само се надяваме да издържа до края на другата седмица. Трансплантираният ми бъбрек се влоши рязко и не ми остави време за реакция.“

Тези емоционални думи сподели младото момиче Божидара Павлова от град Божурище, Софийска област, която води отново тежка битка за живота си.

През март 2008 г. 12-годишната тогава Божидара е успешно трансплантирана в детска болница в Москва. Операцията е заплатена изцяло от дарения и момичето и близките се обнадеждават, че животът й ще продължи нормално.

Това наистина се случва съвсем доскоро, когато трансплантираният орган започва да създава проблеми на смелата Божидара. Шанс за спасение от трудната ситуация има и се намира в турска клиника. Но спешно са необходими 50 000 лева за лечението – сума, която е непосилна за нея и семейството й.

„За по-малко от 24 часа е събрана повече от половината сума (бел. ред. – вчера в ранния следобед сумата беше над 28 000 лева). Ако по време на лечението възникнат допълнителни разходи, ще посоча информация“, заяви пред „България Днес“ Павлова, която в първия ден от седмицата започва да търси начини за набиране на средствата.

„До часове ще имам открита дарителска сметка и се надявам да получа офертата от турската болница възможно най-скоро. Надявам се това да се случи някак до ден-два, защото наистина времето ме притиска. Бих се радвала за насоки по откриване на дарителска кампания и съвети. Наистина не знам откъде да започна“, добавя с тревога красивата Божидара, която е изправена пред поредното предизвикателство в живота си, съобщава „България днес“.

Историята на Божидара трогна мнозина още преди 14 години, когато стана ясно, че институции бавят трансплантацията на момичето. Документацията беше готова, но дълго време чакаше по чиновнически бюра.

Божидара е на хемодиализа три пъти седмично от февруари 2007 г. Според лекарите детето може да бъде поддържано по този начин не повече от няколко месеца и най-късно до есента на 2007 г. трябва да му бъде присаден бъбрек.

На 16 май 2007 г. профилна комисия към Александровска болница изготвя протокол, с който насочва Божидара за трансплантация в чужбина. След 3 месеца, на 22 август 2007 г., Комисията за лечение в чужбина одобрява молбата на родителите и насочва случая към център „Фонд за лечение на деца“. След това минават още 3 месеца, преди документите й да бъдат внесени за разглеждане от Обществения съвет към центъра. Едва на 21 ноември същата година офертата е одобрена и е решено да бъдат отпуснати средствата, необходими за бъбречна трансплантация.

През това време родителите на Божидара са силно разтревожени. Детето прехвърля отдавна препоръчания от лекарите срок за поддържане чрез хемодиализа и с всеки изминал ден се чувства все по-зле – вие й се свят, става й лошо, губи сили.

Последният подпис на документите за трансплантация в чужбина е поставен на 24 януари 2008 г. – 45 дни след като са представени на здравния министър от център „Фонд за лечение на деца“ и 253 дни след подаването на молбата в Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство.

„Наистина благодаря за подкрепата!“, добави Божидара, която за последните часове среща огромна вълна от съпричастност и това й дава сили да се пребори за живота си.

Можете да помогнете

„Успях да си направя сметка в изипей, която обаче не е дарителска. Към момента мога да дам и личната си сметка в „УниКредит“. Дарителска сметка все пак трябва да успея да имам тази седмица. Конкретна оферта също. Към нея ще направя пей пал и револют“, обяви младата дама по повод това как да й помогнат хората, които имат желание.

Средства може да изпращате на следната сметка:

Титуляр: Божидара Павлова

Изипей IBAN: BG52ESPY40040023204421

УниКредит IBAN: BG35UNCR70001522432191

Моля споделете новината, за да спасите живот!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож
Next: Политолог: Идват масови протести и натиск, Харвардците ще бъдат пометени! Радев вече ги хвана

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.