Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красивата шампионка Нургюл Салимова: Минаха няколко дни, искам да кажа цялата истина, изслушайте ме
  • Новини

Красивата шампионка Нургюл Салимова: Минаха няколко дни, искам да кажа цялата истина, изслушайте ме

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
qwgdfsgdger.png

Новата голяма звезда на българския шахмат Нюргул Салимова даде официална пресконференция. Тя коментира представянето си на Световната купа в Баку и изрази благодарността си заради получената подкрепа от българи, живеещи по цял свят. Заедно с младата шахматистка, заела второто място в азербайджанската столица, пред медиите застана и нейният треньор Живко Жеков. Двамата говориха по проблема с българската шахматна федерация и пречките, които се получават от страна на световната централа (ФИДЕ).

„Благодаря за уважението и интереса. Последните седмици и месеци бяха доста напрегнати и стресиращи. На 28 юли започна Световната купа по шахмат. Бях в Баку до 22 август. Спечелих шест мача. Победих бившата световната шампионка Ана Музичук, на финала изпуснах доста шансове срещу Александра Горячкина.

Не спечелих Купата, но играх достойно. Може би опитът ми не беше достатъчен. Горда съм! Усетих подкрепата на много българи и хора от целия свят. Това ме зареди с положителна енергия. Показа ми, че трудът ми е оценен и хората ме обичат. Успях да придобия право да участвам на турнира на претендентите, който ще се състои в Торонто през 2024 година. Целта на турнира е да бъде определена противничка на световната шампионка по шахмат за жени. Ще се изисква огромна подготовка“, заяви Нургюл.

„Усещам, че вече всичко е различно след този успех. Самата аз съм по-уверена от шахматна гледна точка. Видях, че не съм далеч от най-добрите в света. Аз тренирам шах всеки ден. Трябва да се променят няколко неща, които си остават лични. Вярвам, че са нужни може би допълнителни треньори, защото това е доста сериозен турнир. Не се появява възможност всеки ден да играеш в турнира на претендентките. Продължавам още по-уверено, с още по-голям труд“, продължи тя.

„Ако успявах да задържам спечеленото преимуществото, нямаше да съм втора в света. Напрежението, позицията на фигурите, часовникът. Всичко това са фактори, които влияят. Много известни шахматисти също са пропускали победи. На финала изпуснах две спечелени позиции. Вярвам, че беше заради напрежението. От неща, които не са свързани с шаха. Това е финал за Световната купа. В такъв момент в главата се въртят много мисли, които са достатъчни да разсеят състезателя“.

„Национален отбор може да създаде единствено лицензираната от министерството федерация. Това имах предвид, като казах, че ще се състезавам само за официалния национален отбор на страната. България в момента няма официален национален отбор“, каза още Нургюл.

Треньорът Живко Жеков направи коментар за успеха на своята състезателка. Той взе отношение и по проблемите в българския шахмат и отказът на международната федерация (ФИДЕ) да допусне до участие до световното първенство в Бидгошч предложения национален отбор.

„Горд съм и съм щастлив с успеха на Нургюл. Не беше лесно. За мен тя направи подвиг. Надявам се това да даде силен тласък за детския шахмат. От Бургас вчера ми казаха, че няма места в шахмат клуба. Вярвам, че предстоят добри години за българския шахмат. Класирането ще стимулира, правителството, организации и спонсори, надявам се“, обяви Живко Жеков.

„Знаете, че българският шах в момента е разцепен от Международната шахматна федерация, която не допуска отбора, който ние сме изпратили като лицензирана федерация. В него е включена Нургюл. FIDE нарушава устава си и хартата си, но е решила, че ние не сме способни да провеждаме шахматен живот в България и ни е назначила едни хора от Албания, Румъния и България. Казала е, че тази комисия ще определя състава на България. Тази комисия е определила друг състав. Поканила е Нургюл в състава, но такъв състав, изпратен от нелицензирана федерация реално няма да представлява България. Нургюл няма да участва в отбор, който не вдига флага на България по законния ред“, добави той.

„Имаме представа какво трябва да включва един щаб. Ще се опитаме максимално да осигурим подготовката за следващите турнири. Доколко ще можем да попълним целия екип, зависи от финансовите средства, които ще можем да акумулираме. Подготовката започва буквално от утре“, каза още Жеков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От мама го знам: След всяко пране усуквам една кърпа и я слагам в пералнята
Next: Скръбна вест! Почина Николай Колев – Босия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.