Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красива и обичана учителка се самоуби със скок от 4-ия етаж в Бургас
  • Новини

Красива и обичана учителка се самоуби със скок от 4-ия етаж в Бургас

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
krsaivauchitelka.jpg

Педагогическият колектив, учениците и родителите все още не могат да повярват, че г-жа Петя Недкова вече я няма, а в 13 часа днес в Гробищния парк ще трябва да си вземат последно сбогом

ОУ „Елин Пелин“ в бургаския ж. к. „Меден рудник“ потъна в скръб заради внезапната смърт на обичан преподавател и класен ръководител.

Педагогическият колектив, учениците и родителите все още не могат да повярват, че г-жа Петя Недкова вече я няма, а в 13 часа днес в Гробищния парк ще трябва да си вземат последно сбогом с нея.

45-годишната учителка по български език и литература била една от най-лъчезарните в школото и никой дори не предполагал какво преживява, по нищо не показвала, че има проблеми.

На 19 юли тя скочила от 4-ия етаж на апартамента си в комплекса заради тежка депресия, която не споделяла с никого.

Петя Недкова е дългогодишен преподавател в ОУ „Елин Пелин“, тя е майка на две големи деца – дъщеря й е студентка, а синът й тази година бил абитуриент.

Изказваме съболезнования на семейството, колегите, учениците и приятелите на г-жа Петя Недкова.

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ:

Млад мъж се самоуби току-що на бургаско стрелбище, научи Флагман.бг от изключително достоверен източник.

26-годишният бургазлия влязъл в една от големите бази за професионална стрелба в града, наел си коридор, пистолет и с инструктор изстрелял няколко пълнителя.

След това обяснил, че иска още един курс и докато надзираващият служител на стрелбището отиде за нови патрони, младежът опрял пистолета в челото и се прострелял. Смъртносно! Починал е на място, а в момента тялото му е на земята и всеки момент ще бъде изнесено от базата.

За късмет на другите писти не е имало клиенти и никой не е видял ужасяващия инцидент. Видеозаписите от камерите на стрелбището са иззети от полицията.

Установено е, че младият мъж е дошъл сам на стрелбището. Бил във видимо добро настроение, нищо не предвещавало, че може да посегне на живота си.

От ОД на МВР Бургас отказаха коментар за инцидента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна информация от МВР! Ново тежко меле затвори главен път, вадят трупове
Next: Голяма трагедия! Пиян без книжка уби жена край Хасково и направи немислимото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.