Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красива, но и надарена от Бога с доброта – така помнят всички Анахид Тачева
  • Новини

Красива, но и надарена от Бога с доброта – така помнят всички Анахид Тачева

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
ananahahaidd.jpg

Легендарната тв говорителка ще бъде кремирана, а урната ѝ – занесена в САЩ, за да е до съпруга си

Тя беше най-красивото лице на БНТ. Телевизията трябва достойно да се раздели с нея. Жалко, че така бързо си тръгна от екрана ѝ. Анахид беше изключително деликатен човек, надарена от Бога жена с доброта, с красота, женственост, сърдечност. Най-вече с голяма красота. Телевизията би трябвало да открива такива лица. В България все още има красиви и интелигентни жени.

С тези думи Уляна Пръмова, бившият генерален директор на БНТ, напомни за Анахид Тачева на поклонението ѝ вчера в софийската черква “Свети Седмочисленици”.

Не изпускай тези оферти:

Легендарната тв говорителка

си отиде на 18 ноември от тежка деменция

– само месец и три дни след като навърши 82 години.

Изпратиха я най-близките ѝ роднини и най-добрите ѝ приятели и колеги – почти камерен състав. И само БНТ и Министерството на културата като институции бяха пратили венци за сбогуване с популярното тв лице.

Само хората, които страдат, могат да разберат какво е. Ние сме на поклонение, но страданието е лично и на семейството ѝ. Бог да я прости и да даде покой на душата ѝ. В молитвите на Богородица дано да получи небесното царство, каза генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, който също беше сред опечалените.

Затова пък непознати хора спираха дъщеря ѝ Анахид пред черквата, за да изкажат съболезнования и да съпреживеят болката ѝ. За да изпрати майка си, тя пристигна от САЩ заедно с гръцкия си съпруг Аристотел и двамата им синове.

Близките на тв говорителката минути преди поклонениетоСнимка: Пламен КодровНа траурната церемония беше и другата дъщеря на Анахид Тачева – Теодора, както и внуците на говорителката – Деси Цонева и Димитър Цонев-младши, децата на популярния и обичан тв водещ Димитър Цонев. Със семейството бяха също снаха ѝ Мариана и тв журналистката Ирина Цонева – първа братовчедка на тв водещия по бащина линия.

Едва ли има човек, който да каже нещо лошо за нея. Тя наистина беше легенда заради харизмата си, заради изключително финото си държане и деликатното си чувство за хумор, каза внучката ѝ Деси Цонева. Благодарна е на съдбата, че има

нейните гени, защото това е най-ценното,

което остава след нея. Винаги сме си говорили с покойния ми татко, че той е наследил нейната доброта. Аз също смятам, че съм я наследила. Моля се и децата ми един ден да я имат, допълни Деси Цонева.

За мен тя остава като някаква недостижима доброта. Не съм виждала толкова добронамерен човек. Тя дори не допускаше, че някой може да я излъже, каза Петя Тетевенска, най-добрата ѝ приятелка в телевизията.

Никога не е изпитвала и капчица завист, както никога не е виждала и нищо лошо в живота. Тя приемаше всички, както може само човек с достойнство и красота. Да не говорим за всичко онова, което арменската жилка в нея подчертаваше още повече, допълва Тетевенска. Анахид е

била блестяща домакиня

Във времето след Лукановата зима, когато нямаше месо и се ядеше соя, всички се оплаквали. Ани не, никога. Казваше: “Какво толкова, ще я сготвим”, разказва журналистката, която ще запомни приятелката си като “много светъл дух, докоснат от Бога”.

Навремето, когато Уляна Пръмова и Димитър Цонев правели късните новини в 23 ч по БНТ, в стаята им все имало слънчогледови семки. Анахид Тачева не пропускала и ден да влезе при тях и да скастри сина си: “Остави тези семки”. Обяснявала му, че солта раздразва гърлото и това ще му пречи, когато води емисията.

Легендарната тв говорителка Анахид Тачева ще бъде кремирана, за да може урната с праха ѝ да бъде поставена редом до тази на съпруга ѝ Васил Тачев в САЩ. Решението е на дъщеря ѝ Анахид. Преди години тя поставила урната с праха на баща си в двора на семейна вила в САЩ. Сега там ще отнесе и урната на майка си и така двамата отново ще са заедно.

До Деси Цонева (вляво) са братовчедите ѝ от Америка. Вдясно е Теодора, дъщерята на Анахид Тачева.Снимка: Пламен Кодров

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруг дава всичките си пари на майка си, а той се е увисил на врата на жена си, когато тя не издържа и взе важно решение
Next: Извънредно! Текат арести на граничари! Имало голям бой

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.